Една трогателна история, която за радост има щастлив край споделят с нас от МБАЛ „Света София“. Историята на Анелия Торейн, една усмихната млада дама, която споделя, че си има приятел, но не това лъчеразно момиче влиза за първи път в кабинета на д-р Христо Мазнейков през 2013 г.
Съдбата на семейството е изключително тежка. Павел Тарейн губи съпругата си, а година по-късно едната му дъщеричка получава луксация на колянното капаче при падане.
Павел разказва, че тогава е започнало едно неописуемо ходене по мъките – лекар след лекар отхвърлял вероятността проблемът на Анелия да е от медицинско естество.
Всички твърдели, че момичето може да ходи, но не иска, а баща й не спирал да търси решение на проблема на детето си.
Когато Анелия за първи път посетила д-р Мазнейков за преглед, тя вече не можела да сгъва и двете си коленни стави. На вратата на ортопеда застанало едно момиче, което едва стояло на краката си, крепено от шини.
„Има случаи, които като ги видиш, вече знаеш – или ти ще ги поемеш, или може никой друг да не го направи“, споделя д-р Мазнейков за първата си среща с Анелия.
Така през 2013 г. той поема риска и успешно извършва първата операция на момичето, а през 2014 г. – решава проблема и с второто й краче.
Сега тези операции са вече рутинни за екипа, но на практика са въведени за първи път в България през 2010 г. от д-р Христо Мазнейков в отделението по ортопедия на МБАЛ „Света София“. Това става възможно след гостуването на д-р Давид Дежур през 2009 г. за демонстрация на патентования от него и баща му Анри Дежур тип операции при нестабилност на пателата и трохлеарна дисплазия на бедрената кост. И благодарение на това успешно сътрудничество, до момента екипът на МБАЛ „Света София“ е вдигнал на крака вече близо 100 деца с луксация на коленните капачки.
Коварното на болестта е, че в 75% от случаите настъпва между 13 и 17 години, а златната възраст за оперирането й е едва до 25 г. Затова при появата й, в никакъв случай не бива да се губи време, за да не се инвалидизира трайно пациентът.
Днес Анелия посети д-р Христо Мазнейков за обичаен контролен преглед. Но борбата през годините съвсем не е била лека – и за баща й, и за екипа на МБАЛ „Света София“. С момичето се работело много трудно – било недоверчиво и трудно допускало специалисти до себе си. За да позволява да бъдат извършвани необходимите й процедури и рехабилитация, до Анелия плътно е стоял и психолог. Помагал й да издържи психически не само тежките операции, но и да посвикне със загубата на майка си.
Източник: vi3w.eu