НОНА ЙОТОВА: НЯКОЙ ИСКА КОНТРОЛЪТ ВЪРХУ МЕДИИТЕ ОТ ТОТАЛЕН ДА СТАНЕ РЕАЛЕН

Председателят на Комисията по култура и медии в парламента Вежди Рашидов коментира приемането на годишния отчет на Съвета за електронни медии, отбелязвайки, че за първи път той не е минал гладко. Причната според него се крие в остарялата нормативна база – това било закон, който не е променян 20 години. Рашидов апелира към СЕМ да предложи промени в закона, които да гарантират "реален контрол", с който, от една страна, да се гарантира истинска свобода на словото, а от друга - "да се контролира докъде може да стига тази свобода", тъй като понякога ставало въпрос за човешки съдби.

По думите му законите казват докъде сме свободни и те трябва да гарантират свободата на всички. „Всеки занемарен закон може да занемари нещата, за които говорим и те да придобият друг вид, каквито смятам, че напоследък май придобиват. Длъжни сме да съхраним хигиената на обществото“, допълни още Рашидов.

Друга необходимост по думите на Рашидов е да се намери начин за ограничаване и противодействие на "лъжливите новини".

Култовата актриса Нона Йотова, депутат от БСП, коментира специално за 5GmediA:

Така, най-после беше формулиран проблемът:

Досега контролът върху медиите беше тотален, но сега трябва да стане реален.
Досегашният контрол включваше купуване на медии от правилните хора,
купуване на журналисти, подкупване на медии с държавни средства,
заплахи към журналисти, директни уволнения на журналисти, дори за един “неправилно” зададен въпрос, камо ли за разследване, забрана върху имената на тези журналисти и правото им на труд в други медии, 
преследване на собственици на медии с цялата репресивна държавна машина за “неправилна” медийна политика…

Това беше тоталният контрол. И той няма нищо с Конституцията на Република България.
Чл. 40. 
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

Явно този контрол не е достатъчен. Затова се налагало “реален контрол”.
Дали реалният контрол не означава Министерство на истината?!
Всяка новина, всяка публикация на всяка медия да минава през един редактор, през един партиен пресцентър или направо, за по-сигурно, през един нов държавен орган.
Който, по думите на Вежди Рашидов, “да контролира докъде може да стигне тази свобода”.

Явно резултатите от еманципацията на медиите в последно време излизат извън пределите на тази свобода.
Колко пъти опозицията изнася данни за драстични престъпления на управляващите.
С конкретни доказателства, за една стотна от които всеки политик на Запад би си заминал.
Тоталният контрол на медиите спасяваше властта. Нямаше чуваемост.
Ако опозицията беше изнесла данните за апартамент гейт, никой нямаше да обърне внимание.

Но тоталният контрол се пропука. Започна от една медия, която никак не е ласкава към опозицията.
Напротив! Но тази медия не може да се контролира от авторитарната власт.
И това, заедно с натрупаното омерзение у останалите журналисти от тоталния контрол върху работата им, доведе до явлението, формулирано от ГЕРБ като “журналистически линч на политици”.
За никакъв линч не може да става дума, когато се разкрива истината.
Имаме професионална и гражданска смелост, потискана досега от тоталния контрол.

Под тотален контрол останаха само най-купените. И предизвикват презрението на колегите си.

Комисията за култура трябва да приветства точно тази смелост на журналистите.
А не да прави обсъждане как да им запуши отново устата.
Защото стойността на тази смелост е огромна за всички. 
Включително за сегашните управляващи, които са бъдеща опозиция.
Вече всеки, дошъл на власт, ще има едно на ум: 
ИМА КОЙ ДА ГО НАКАЖЕ.
Еманципацията на четвъртата власт дава шанс за оздравителен процес на целия политически живот. 
И даже обидените гербери трябва да осъзнаят това.