ПОЖАРНИКАРИТЕ ВОДЯТ СМЪРТОНОСНА БИТКА ДА СПАСЯТ БЕЗЦЕННИТЕ СЪКРОВИЩА НА ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Тръненият венец на Христос.

След превземането на Константинопол през 1204 г. кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход вземат много от светините пазени в града, и ги пренасят на запад. Сред тях е и Христовият трънен венец, открит от царица Елена в Йерусалим и донесен от нея в Константинопол. През 1239 г. латинският император Балдуин ІІ де Куртене (да не се бърка с Балдуин І Фландърски) продава тази свята за християните реликва на френския крал Луи ІХ, наречен по-късно Свети Луи. Сумата, платена за реликвата, за времето си е била зашеметяваща – 135 000 ливри. С такава сума е можело да се купи половин кралство. Освен това френският крал отделил още 40 000 ливри за построяването на достоен храм за съхраняването на Трънения венец.

Така на остров Сите в сърцето на Париж била построена църквата Сен Шапел – шедьовър на готическата архитектура. В нея на специална площадка в стъклен реликварий, украсен със злато, бил сложен Христовият трънен венец.

По време на Френската революция, за да се запази от поругаване, реликвата е пренесена в най-известната Парижка катедрала – Нотр Дам, където се съхранява и до днес.

Всеки първи петък на месеца между 14 и 16 часа и целия ден на Велики Петък венецът се изнася за поклонение. Грижа за неговата охрана е поел католическият орден на рицарите на Светия Гроб. При изнасянето на реликвата имат право да присъстват и православни духовници от руската църква на ул. Дарю в Париж, която преди известно време премина под духовната юрисдикция на Вселенския патриарх.