.jpg?token=7bbf7468b5b8469c97ad1f3b66b81e95)
“Всички погледи се устремиха към върха на църквата. Пред тях се разкри необикновена гледка. На най-горната галерия, по-високо от централната розетка, гореше буен огън, чиито пламъци се възвисяваха между двете камбанарии, обкръжени с вихър искри — огромни, буйни и яростни пламъци, късове от които излитаха заедно с пушека, носени от вятъра. Под огъня, под тъмната балюстрада с изрязани огнени три-листници, двата капчука, две чудовищни уста, бълваха безспир огнения дъжд, чиито сребристи струи се открояваха на тъмната долна част на фасадата. Приближавайки се до земята, двете струи разтопено олово се разширяваха като снопове, подобно водата, която шурти из многобройните дупчици на лейка. Над пламъците се възвисяваха огромните кули с рязко откроени стени — едната съвсем черна, другата кървавочервена, — още по-високи с гигантските сенки, които хвърляха чак до небето. Безбройните им скулптурни фигури на дяволи и дракони бяха придобили зловещо изражение. Те бяха сякаш оживели под треперливите отблясъци на огъня. Хилеха се змейове, лаеха капчуци чудовища, саламандри раздухваха жаравата, кихаха дракони, задавени от дима.”
16 март 1831 г.
Виктор Юго. “Парижката Света Богородица”.
.jpg?token=262f109d76ee53365e669062b09ad758)
.jpg?token=81821d26a7a999e81c3ef573e9d5830d)
.jpg?token=b1a89fdc49a77217362fd729db2c7fe3)
.jpg?token=8f8d5692ab72f0a41238ae05aeef8e30)
.jpeg?token=c31954b299be10769e4c9c09ea4c0fbb)
.jpg?token=a301df6fd0bfcef57c7b71a0912490bb)
.jpg?token=b578a992ee07041bd6976d975d28c6d1)
.jpg?token=3bbfc50bcbbd0df0e4e62efac28f9c39)
.jpg?token=a482c72f2338406d64bd9e4cc6e13f9e)
.jpg?token=80855b8f069884e0b99dd4d37267e4d4)
.jpg?token=008b0ade54a7bbf8ea9db84bc8186f2b)
.jpg?token=e3293f6b5458ad98094610e9c1f33435)
.jpg?token=004ef449dfc244a40265a589b28d0ed1)
.jpg?token=4398a0d44ba45b9aedf08a9a9d169f17)
.jpg?token=8a974fb44606e4c08060b73b25d9a3f5)