ЗАЩО СЪДЪТ В КЪРДЖАЛИ ОТМЕНИ ПАРИЧНАТА ГАРАНЦИЯ НА ЛЮТВИ МЕСТАН?

Отмяната от 10 000 лева гаранция, наложена на Лютви Местан заради катастрофата, довела до смъртта на бебе, предизвика оживени коментари в социалните мрежи и форумите.

Ето обяснението на съдия Методи Лалов за предвидените в закона условия за налагане на мярка за неотклонение “парична гаранция”:

Съгласно чл. 61, ал. 1-3 от НПК гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа. При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.

Гаранцията, взета от органите на досъдебното производство (това са прокурорът и разследващите органи - чл. 193 от НПК), може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в 3-дневен срок от предявяване на акта за определянето й (актът следва да бъде мотивиран - чл. 59, ал. 2 от НПК).

Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.

От посочената правна уредба следва, че отговорност на органите на досъдебното производство е да попълнят делото с доказателства за имущественото положение на обвиняемия, за да може съдът да прецени дали определената от тях гаранция е по силите на същия, така че от една страна да е възможно гаранцията да бъде внесена без това да засяга неоправдано интензивно правата му, а от друга - да попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда (чл. 57 от НПК), тъй като ако наруши мярката за неотклонение гаранцията ще бъде отнета в полза на държавата (чл. 66, ал. 2 от НПК). Когато органите на досъдебното производство обаче не са събрали доказателства за имущественото състояние на обвиняемия, а това далеч не е изключение, те не са изпълнили законовите си задължения. Съдът от своя страна следва незабавно да се произнесе, поради което очевидно няма възможност да събира сам доказателства (най-много да направи справка в публичните регистри), поради което не може да прецени адекватно дали размерът на определената в досъдебната фаза гаранция е съобразен реално с имущественото състояние на обвиняемия. В такива случаи, макар да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен (чл. 56, ал. 1 от  НПК) и да е налице опасност да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда (чл. 57, ал. 1 от НПК), съдът е поставен пред избор или да отмени наложената мярка за неотклонение гаранция, или да наложи такава в минимален размер, или да измени същата в най-леката - подписка. Това се явява своеобразна санкция за органите на досъдебното производство, което се ръководи от прокуратурата.

...Междувременно стана ясно, че Лютви и Ширин Местан са декларирали притежанието на 167 000 лева.