ЗАВЕТИТЕ НА ЛЕВСКИ - БЕЗСМЪРТНИТЕ СЛОВА

Днес България свежда глава пред паметта на Васил Левски. На днешната дата през далечната 1873 г. Апостола увисва на бесилото. Въпреки това неговите завети, дела и думи са още живи... и се пазят в съзнанието и сърцето на всеки българин. Духът му живее във всеки един от нас. Поклон пред делото на Апостола на българската свобода.

"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."

"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."

"Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля."

"Трябва да се жертва всичко, па и себе си."

"Времето е в нас и ние сме във времето."

"Народната работа стои над всичко."

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия — Протоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София

Най-много са виновни чорбаджиите. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

"Решили сме се вече - или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!"

"Дела трябват, а не думи."

Народе ? ? ? ? — стр. 115 джобно тефтерче на Левски

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня."

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.