ЛУКСОЗНИТЕ МОДНИ БРАНДОВЕ - НОВИТЕ РОБОВЛАДЕЛЦИ: ПЕЧЕЛЯТ МИЛИОНИ, ПЛАЩАТ ЖЪЛТИ СТОТИНКИ

Работещите във фабриките за облекла в Етиопия, където се произвеждат дрехи за престижни марки от рода на H&M и Gap, са най-нископлатените в света. Те получават само 5 паунда (около 6,5 долара) седмично, се казва в съобщения.

Страната стана най-новият и най-евтин източник за глобалната модна индустрия, след като пазарите на труда вдигнаха надниците в Турция, Китай и другите традиционни производствени центрове. Например за месец турски работник в индустрията за облекла получава над 13 пъти повече от етиопски, а китайските шивачки вземат 12,5 пъти повече от етиопските (вж. таблицата).

Преместването към Етиопия беше подсказано от амбициите на тамошното правителство да привлече производството на дрехи, като рекламира „най-ниската основна заплата от всички страни, произвеждащи облекла“ – еквивалентът на 26 долара на месец според съобщение на Центъра за бизнес и права на човека Stern при Нюйоркския университет.

Със светлите си просторни сгради и модерен водопровод индустриалният парк „Хауаса“ (Hawassa) на 140 мили от столицата Адис Абеба няма нищо общо с претъпканите „потилни“, каквото представляват цеховете в повечето развиващи се страни. „Хауаса“ е замислен като контрапункт на пренаселените и опасни фабрики, произвеждащи дрехи за престижни марки. Такъв цех преди 6 години се срути в Бангладеш и погреба под развалините 134 души.

Проучването на Нюйоркския университет разкри, че бедните работници, предимно млади жени от земеделски общности, едва оцеляват със заплатите си, вървят пеша всеки ден три часа до работното място и три часа обратно и припадат от глад.

Основната годишна заплата в завода – 240 паунда (около 312 долара), е около 40% от средния годишен доход на човек в Етиопия – 600 паунда (близо 780 долара).

Както констатира проучвателският екип, азиатските босове, които етиопското правителство е убедило, че работниците ще приемат ниските заплати, се сблъскват с недоволни работници, които се оплакват и често напускат. Ниските заплати предизвикват протести, а етническото напрежение, присъщо за региона, усложнява проблемите.

Производителите сочат „недоволството и неудовлетвореността“ на работниците като най-голямото предизвикателство пред производството в Етиопия. Докладът акцентира и върху културния сблъсък между азиатските мениджъри и техните африкански работници. „В Индия винаги се крещи. Ако не крещиш, работниците не работят“, споделя пред проучвателния екип един индийски мениджър. Етиопските служители се оплакват, че получават обиди и им се крещи.

„Като се има предвид, че не са много обучени, неспокойните служители протестират, като спират работа или просто напускат. Производителността в заводите „Хауаса“ по принцип е ниска, а разочарованието и изхабяването на работниците е голямо“, се казва в доклада „Произведено в Етиопия: Предизвикателства в новата граница на индустрията за облекла“ (Made in Ethiopia: Challenges in the Garment Industry’s New Frontier).

Миналата година от щатската група PVH, собственик на марките „Калвин Клайн“ (Calvin Klein) и „Томи Хилфигър“ (Tommy Hilfiger), която използва заводите „Хауаса“, заявиха, че етиопското им начинание „показва на света, че няма конфликт между компании, които се справят добре, и такива, които правят необходимото чрез хората, обществото и обкръжението, в което оперират“. През октомври м.г. Държавният департамент на САЩ присъди на групата ежегодната си награда за корпоративна устойчивост и нарече „Хауаса“ пример за „отговорна индустриализация за подобряването“ на Етиопия.

Изявлението на H&M от 7 май: „Вярваме, че нашето присъствие в Етиопия има положително влияние, допринасяйки за така необходимия икономически растеж.“

Абебе Абебайеху, директор на Етиопската инвестиционна комисия, каза, че повечето производства предпочитат места с ниски разходи за труд. „Ако не беше така, китайските компании нямаше да дойдат в Етиопия“, обясни той.

От групата PVH и Gap не пожелаха да коментират.

Превод: Славянка Мундрова-Неделчева