ИВО ХРИСТОВ: БИЗНЕСЪТ ОКОНЧАТЕЛНО ОБЯЗДИ ПОЛИТИКАТА, ЛОБИЗМЪТ ИЗЯЖДА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС

Каква Европа си представяте?

Свободомислеща, солидарна, вдъхновена от собствената си култура. Европа загуби лидерското си самочувствие някъде на границата между двата века. Започна да възприема чужди модели. Технологичната революция от Калифорния наложи своя език. Силата на Америка въвлече Европа в чужди авантюри, които тя следваше за своя сметка. Ирак и Афганистан очертаха цивилизационен фронт между Европа и мюсюлманския свят. Прогнозите на Хънтингтън се материализираха. Тероризмът от последните години е следствие от европейското слабоволие в годините Буш. Европа дори повярва, че може да действа по американски образец и с намесата си в Либия сама създаде най-голямата миграционна криза в историята си.  

В икономически план ЕС прегърна неолиберализма, без да го заявява открито. Вместо да поставя условия на търговските си партньори, чиято конкурентоспособност почива на свръхексплоатация на работниците, Брюксел се поддаде на социалния дъмпинг. Страните-членки взеха да разграждат социалните си системи, за да поевтинее цената на работната ръка. Все още имаме шанс да спрем този процес, защото Европа остава голям икономическ актьор, но това изисква воля.

Планът Макрон за реформа на ЕС, окачествен като един необичаен ход, стана обект на дискусии из цяла Европа – от институциите до медиите и социалните мрежи. Както знаете, той препоръчва социална защита за всеки европейски работник, създаване на Европейска агенция за защита на демокрацията, преосмисляне на Шенгенското пространство и т.н. Европейската комисия привества визията на френския президент Макрон и дори заяви, че с Париж водят една и съща битка, Берлин поиска дискусия, а българският бизнес заяви, че идеята за „европейска минимална заплата“ е нереалистична. Скептик ли сте за реформиране на общността с такива мерки?

Социалистите настояваме за европейска минимална работна заплата и европейска минимална пенсия. Това не означава германецът да получава колкото българина, което е невъзможно. Това ще рече обща формула, по която минималните доходи да се определят в рамките на съюза. Така те ще се актуализират автоматично. Днес покачването на доходите у нас се случва в предизборни години и се представя като благоволение от страна на Бойко Борисов. Що се отнася до идеите на Макрон за реформа на ЕС, те не намират особен отклик и не мисля, че ще очертаят новата архитектура на ЕС. Бъдещият европейски парламент ще е претоварен с евроскептицизъм и първо ще се бори за оцеляването на съюза. Едва ли ще има сили за реформирането му.

Канцлерът Меркел говори за конкуренцията на Китай, САЩ и Русия,  същевременно Европа изостава в технологично отношение - кое е голямото предизвикателство?

Европа не изостава драматично и има потенциал бързо да догони лидерите. Но ние не сме наясно какво общество и какъв тип човек отстояваме. Просто потребител или пълноценен европеец, наследник на определена култура и ценности? Ако е второто, ние трябва да реабилитираме хуманитарното образование, а да не оставяме технологиите да ни формират. В момента смарфоните форматират мисленето, а това не е най-солидната ценностна система. Това вече поражда проблеми – здравословни, психически, дори обществени, свързани с алиенацията, а в средносрочен план може да породи и катастрофи.

Европа сякаш вече няма голямо кино, забележителни творци, няма големи общи проекти - като тунела под Ламанша, например, защо, какви са причините, според вас?

Бизнесът окончателно обязди политиката. Лобизмът изяжда обществения интерес. Продуцентството филтрира талантите според материалния си интерес. Сиреч парите диктуват всичко: дух, естетика, здраве. Това е върховната перверзия на неолиберализма: внушението, че нещо стува толкова, за колкото можеш да го осребриш. Образът на този култ беше глезотията на Илон Мъск, който превърна великата космическа одисея на човечеството в лична, блудкава халтурка: прати първата си кола с ракета в космоса. В Европа се случва същото като другаде, защото Брюксел изповядва неолиберална идеология. Налага арбитражните съдилища, насърчава политиката на концесионирането, опитва се да угоди на корпорациите, които ни пробутват ГМО и шистов газ. За да има отново големи начинания, трябва да се отърсим от посредствения практицизъм на неолибералното мислене.

С какво България е, или би била, незаобиколим фактор за ЕС?

България е югоизточната порта на Европа и единствената славянска и православна страна едновременно. Това й дава разбиране на Турция и Русия, което повечето страни в съюза не притежават. Но ние не го материализираме. Руската политика на ЕС се рамкира от Източното партньорство, основно вдъхновявано от Полша, сиреч повлияно и от САЩ. То функционира зле. Турската политика се определя предимно от Германия. България трябва да се опита да бъде чута. Девизът на ГЕРБ е „Европа ни чува“, но по нищо не личи. За Западните Балкани България положи усилие, но бе пренебрегната на форума в Берлин, когато Меркел и Макрон дискутираха темата с лидерите от региона. Това срина абсурдния образ на Борисов като „балкански Бисмарк“, който верните му медии изграждаха цяла година. Гласът ни е слаб, защото Европа е свикнала да сме безкритични йесмени. Удобни за Европа, но разрушителни за себе си. Трябва да проявяваме воля. Борисов е прекалено зависим за ролята на лидер.

Затова е необходима радикална политическа промяна. БСП е единствената алтернатива на ГЕРБ. Ако на 26 май не осъзнаем залога и разпилеем вота си, ако подарим победата на Борисов, който разчита на внушителна изборна машина с пари и лостове за принуда, тогава ще удължим собствената си агония. Имам един апел: нека оставим всичките си различия за предсрочните парламентарни избори. Ако БСП не победи сега, такива избори може и да няма, тогава целият патос на различните, тези, които не припознават БСП отляво и отдясно, ще се окаже мимолетна суета, а Борисов умее да осребрява пороците на хората.