Ненавиждам насилието срещу жени! То придобива все по-извратени форми.
От 2 месеца и половина ме тормозят с порнографски снимки и видеа, които изпращат на телефона ми. Тъкмо се успокоя и се израдвам, че всичко вече мина и се започва отново-и-отново. Защото някой ме поръчва и слугите му пускат моя телефонен номер със снимки в Телеграм. Кошмар без край.
Наскоро един известен режисьор - Александър Морфов, надраска вратата на Велислава Кръстева, ръководител “Връзки с обществеността и реклама”, с надписи: “Изчезвай!” Крадешком, подмолно, подло, хулигански, грозно. След като директорът на Народния театър Васил Василев обяви, че е сигнализирал за вандалския акт в полицията, кумирът на жълтопаветниците си призна, но без съжаление и извинение, че той е драскал по вратата ( като тийнейджърите в тоалетнта на училището). Велислава Кръстева е назначена в НТ “Иван Вазов” през юни, Александър Морфов тръгнал да я гони в края на октомври. Като не е съгласен, да напусне. Както, в знак на солидарност с него, напусна Захари Карабашлиев, който уютно е пребивавал на две служби: главен драматург на театъра и главен редактор на издателството на Сиела, на въздесъщата Сиела, внесла у нас мадуровките, които лани се появяваха ту-тук-ту-там, а г’усин Тодоров искаше още и още пари от държавата.
Ненавиждам страхливците! Комплексарите. Облечени във власт мъже с бухалки в ръцете - медии и магистрати - са воювали срещу мен. Дали се предадох?! Не. Победих ги. Един бутафорен политик даже наскоро се закани да ме занули. Но занули себе си, ренегатът клет, когото изобличавам публично за зулумите му като министър, които са безчет.
Публикувам ФБ-поста на Велислава Кръстева, с която не сме се виждали от години, не сме били в едни компании, стояли сме на противоположни политически позиции.
Подкрепям всяка жена, всеки човек, дръзнал да се изправи срещу насилието.
Велислава Кръстева: “За сблъсъка с агресията и грубостта трудно се говори. Питат ме приятели, журналисти, журналисти-приятели защо мълча. Изговориха се тонове думи. Изписаха се.
От едната страна, малко като Каравелов “ у нас не бият”, от друга страна, ако и аз съм поредната, която премълчи – насилието става норма.
“Изчезвай” гърми в съзнанието ми вече втора седмица.
Случилото се с мен обиколи социалните медии и медиите въобще. Както за всичко у нас, всеки си има мнение. И това й е хубавото на демокрацията. На същата тази, дето й отбелязахме 33 години тези дни. Тези, с по-дългата историческа памет си спомняме онези дни, онези площади, онези надежди. Със смесени чувства.
Защото издрасканото с ярост “изчезвай” заличава сякаш надеждата, че сме си научили уроците по толерантност, по демокрация, по заедност.
Печелила съм битки и съм губила. И съм падала и съм ставала. Но винаги в открит бой. Очи в очи.
В тази история очи няма. Или са скрити зад тъмни очила, или “бунтарски” къртят и дращят в малките часове на нощта. С правописни грешки.
И с огромната претенция за някаква своя малка правдица.
Че кой си ти, самопровъзгласил се за борец срещу една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И после да се опитваш да размениш местата на жертва и насилник.
Кой си ти, който организираш публичен линч? Извършваш опит за гражданско убийство? Някакво средновековно аутодафе? Клеймиш и се гавриш с някого, с когото просто не си съгласен, не го приемаш, и искаш да го изчезнеш!?
За да получиш какво, което още не си получил? За да изчегърташ демоните си в мое лице? За да доведеш до органическа несъвместимост този иначе чудесен екип?
За да унизиш, накърниш, за да унищожиш. Ако това е житейска философия, много жалко.
...”среднощен бунтар” - не. Насилник.
Трудно се говори за насилието, но аз ще продължа още малко тук. За останалото си има съответното място и, слава Богу, ред и закон.
Не, не се чувствам ОК. Никак даже.
Но, тъй като ми е гласувано доверие от човека, заради когото поех тази задача, няма да отстъпя. Няма да се счупя.
Заради децата си, които се тревожат и близките, които ме обичат такава, каквато съм. Извинете за всичко това, което се случва.
Заради всички жени, които ме подкрепиха и приемат всичко това с огромна тревога. Коя ще е следващата?
Заради всички колеги и приятели журналисти, артисти и режисьори, прекрасният ни екип в НТ и топлото им отношение, заради всички, които ми се обадиха с подкрепата си. Всички, всички.
И заради тези, които се упражняват неуморно върху името ми в тези две седмици. Прости им, Господи, те не знаят какво правят. Защото днес съм аз, а утре?”
Коментар на журналистката Соня Колтуклиева във Фейсбук
.jpg?token=a4256581fa64c93ee81e8543dbe8f20d)
.jpg?token=262f109d76ee53365e669062b09ad758)
.jpg?token=81821d26a7a999e81c3ef573e9d5830d)
.jpg?token=b1a89fdc49a77217362fd729db2c7fe3)
.jpg?token=8f8d5692ab72f0a41238ae05aeef8e30)
.jpg?token=008b0ade54a7bbf8ea9db84bc8186f2b)
.jpg?token=e3293f6b5458ad98094610e9c1f33435)
.jpg?token=ca56faf953e14d509efedcb8e3d960ec)
.jpg?token=46ece2e1f71bb8e017412b785863b444)
.jpg?token=1fcbc199585af3543341841db2b521f3)
.jpg?token=17c084d7e9620c17cffc58ebcd38acaf)
.jpg?token=2641b901bce6379527629616b7b84b91)
.jpg?token=a5d55dca633dceedc2a4e980bc5d369d)
.jpg?token=004ef449dfc244a40265a589b28d0ed1)
.jpg?token=4398a0d44ba45b9aedf08a9a9d169f17)
.jpg?token=8a974fb44606e4c08060b73b25d9a3f5)