.jpg?token=716b0b0aae314c7a9887dfd381942af9)
Днес се навършват 195 години от рождението на големия възрожденец Петко Р. Славейков.
По този повод ви припомняме 11 негови мъдри слова:
„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.”
„Аз едно знам, едно признавам и изповядвам, че всичко, което са прави за народа без народа, не е праведно, не е законно.“
„Блазе на тия, които могат да покажат раните си за отечеството.“
„Лошо нещо е човек да се отмести от началата си, когато те са прави.“
„Несговорна дружина – не могат си почина.“
„Какъв грях е да накараш хората да се смеят? Не е грях, а добродетел, и то голяма добродетел го смятаме ний, ако с шегите си сполучим да разсмеем някого и да спечелим една душа за народа.“
„Ситият не вярва на гладния. Ама гладният вярва ли на сития?“
„Ако ти е вярна кесията, верни са ти и приятелите.“
„Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си.“
„Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!“
„Когато пишете, трябва да отбягвате предисловието и да се вглъбявате отведнъж в предмета, както добрият плувец в студената вода.“
Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Той е един от водачите на Либералната партия след Освобождението, бил е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета.
Роден е на 17 ноември 1827 във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а той е спасен по чудо. Дядото на Петко Славейков - Рачо Чехларя, е от Банско. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново. Бащата на Петко също е наречен Рачо, но се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух.
В къща музей „Славейкови“ ще прозвучат стихове, посветени на големия възрожденски поет, преводач и даровит публицист, автор на повече от 50 книги, борец за църковна независимост, участник в борбите за първата българска конституция, министър, издател, вестникар… Петко Славейков е редактор на третата годишнина на списание „Читалище“ ( 1872 – 1873), на страниците на което, в бр. 10/ 31 юли 1873 г., за първи път е публикувана известната му поемата „Изворът на белоногата“.
Източник: rodnoto.bg
.jpg?token=ad53ca276871c651d8a426b042c2c41b)
.jpg?token=a24e9b3b0a800ec18198e6bcf3f82cfa)
.jpg?token=734867814eb2395e843db0664881da26)
.jpg?token=d16297fc949cbb4b1b8994694ecf2185)
.jpg?token=9bb57ac92662421ee960718f1f98a97f)
.png?token=962a7180208ac0ff2a6677c229152e89)
.jpg?token=72d6c5c0a09d52115a71c2853b9a32c0)
.jpg?token=5f250ff5167da9ac2119db17fbd9dad1)
.png?token=f985551117c5f9f9f74546f37a45790c)
.jpg?token=4ffe7b521b95ce119b4e47e050eda694)
.png?token=f01774e8addd94c1fdea434f34220723)
.jpg?token=f118c59580cafcea93a3aa285291e90e)
.jpg?token=51d2ea84a8a8254b2a06d267bac7b590)
.jpg?token=9b77dec22d46bc6ca5332270f77b3aff)
.jpg?token=3694e54ded324fd0bc3c40a39576449f)