„АЛФА РИСЪРЧ“: НАД 50% НЕ ОДОБРЯВАТ „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“

Ако следващата неделя се провеждат избори до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас. Намеренията за гласуване повтарят структурата на парламентарния вот от 2 октомври. ГЕРБ запазва водещата си позиция с 23.4%, на второ място са „Продължаваме промяната“ със 17,7%.

Партията на Кирил Петков и Асен Василев понася най-сериозни щети. Това по-казват данните от социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите К. Петков и А. Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.

ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за Движението нива в страната от 10.4%, а доверието в лидера му М. Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо равнище на недоверие сред партийните лидери – 57.4%.

„Възраждане“ е другата партия, регистрираща относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а одобрението за К. Костадинов е 13.9% срещу 55.5% неодобрение.

Електоралните позиции на БСП отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% в началото на декември. К. Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14.1% доверие срещу 55.1% недоверие.

Подкрепата за „Демократична България“ намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на коалицията. В края на годината Хр. Иванов има 14.5% одобрение срещу 47.9% неодобрение. Вл. Панев остава по-слабо познат с 9.2% положително срещу 33.3% отрицателно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8.3% доверие срещу 52.5% недоверие.

На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за „Български възход“ (4.3%). Лидерът ѝ Ст. Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско недоверие – 17.5% срещу 30.8%.

Макар да запазва позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Р. Радев също ерозира. Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за действията на изпълнителната власт, водят до регистрирания спад на доверие. За първи път от избирането на Р.Радев на този пост ножицата между доверие и недоверие се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения.

Отношението към назначеното от президента четвърто служебно правителство е силно поляризирано. Кабинетът получава одобрение от 24% и неодобрение от 29%, а служебният премиер Г. Донев – 24% одобрение срещу 22% неодобрение. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната дейност са непознати и всеки втори пълнолетен българин не е в състояние да изрази мнение за работата им.

Ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена обществена реакция на политическата нестабилност и неефективния междуинституционален диалог. Критиката на хората е насочена не само към „обичайния заподозрян“ парламента, но вече и към президента и изпълнителната власт. Всички основни субекти на управлението се възприемат като съвкупно отговорни за невъзможността страната да посрещне предизвикателствата на кризите.