НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: ПОСРЕДНИЦИТЕ РАЗБИХА "БУЛГАРГАЗ" И ПАЗАРА. "БУЛГАРГАЗ" ИМА НАД 1,2 МЛРД. ЛЕВА ДЪЛГОВЕ, КОИТО ЩЕ ГИ ПЛАЩА БЪЛГАРСКИЯТ ГРАЖДАНИН 

Имало ли е наистина свада в миналото между Асен Василев и Николай Павлов, колко надплати България за "евтиния азерски газ", защо кабинетът "Петков" не посмя да съди "Газпром", кой ще плати 1.2-милиардния дълг на "Булгаргаз", как бе направен опит да се въведе Сталинистки режим  - тези въпроси отправи към Николай Павлов Агенция ПИК.

"Относно написаното за мен и Асен Василев трябва да се знае, че като ученик винаги съм бил с примерно поведение, отличен успех, дисциплиниран и никога не съм викан в Детска педагогическа стая. Дори и да е имало някакъв шамар, това е било безобидна юношеска случка", разказа Павлов.

Той допълни, че никога не е разпитван, не е ходил в ГДБОП. "Съответно не съм давал и никакви кашони с документи, както прочетох. Но дори и да бях ходил, как мога да дам такива показания?! Това е абсурд, нали разбирате", посочи Николай Павлов.

"С Асен Василев сме се засичали в училище, и по ученически лагери - аз съм с две години по-голям от него. Винаги съм спортувал активно, но той какво да спортува? Той пееше в хора. Толкоз по ученическите истории…", каза той.

По повод проваления кабинет на ГЕРБ-СДС, той каза: "Разочарован съм заради самия проф. Габровски. Той беше една чудесна кандидатура, която всички харесаха и накрая всички отхвърлиха. Реално парламентът е толкова конфронтиран и разделението е толкова очевидно, че честно да ви кажа, не виждам как ще се излезе от ситуацията. Щом един човек като проф. Габровски не можа да обедини мнозинство, нямам представа кой може друг да го направи". 

По темата за "Булгаргаз":

"На фона на това, което се случи от февруари до септември - "Булгаргаз" беше разбит, цените на газа се покачиха - това напомпа инфлацията до рекордни нива, от което хората обедняха и не знам как един бивш премиер като Кирил Петков въобще спи спокойно. Ако си спомняте, в началото на годината той каза "Ние нямаме време за губене, трябва да бързаме". За какво да бързат? Още през декември миналата година бях привикан на среща в Министерски съвет за азерския газ. Още на тази среща ми стана ясно, че тези хора не знаят как се управляват компании от такъв мащаб, не знаят как функционира държава, как се управлява държавната администрация. За тези месеци, през които бяха на кормилото на държавата, я управляваха като амбулантни търговци.

На тази среща те четяха на колянце тежкия договор с азерите по английско право. И същевременно ни даваха устни указания какво трябва да се прави. Като например:  азерите са длъжни да ни дават всички количества в Гърция и ако не го направят, ние трябва да претендираме за неустойки. Също така поискаха обяснение защо не са предприети съдебни действия срещу проектната компания ICGB заради закъснението в изграждането на газопроводи IGB. Беше им обяснено, че последиците от такива действия може да доведат до прекратяване на договора между "Булгаргаз" и азерския доставчик, както и до загуба за стотици милиони долари. И обезсмисляне на гръцката връзка, тъй като този проект се крепи на договора между азерската компания и "Булгаргаз".

Същите последици биха били и при арбитражен спор с проектната компания, в която 50% акционерно участие има и БЕХ. По този начин да се прави прочит на договори, това е честно казано абсолютно непрофесионално и аматьорски. Зад тези договори стоят часове труд на експерти от различни правителства, на юристи, на консултанти - и от двете страни. Да се зачерква труда им и да се казва, че нещо трябва да се направи така, защото "ние смятаме така", не е редно.

На въпросната среща в Министерски съвет включихме по телефона директора на "Правна дирекция". Тя също им представи всички рискове и последици, които биха имали едни такива действия. 

След срещата изготвихме писмо до Премиера Петков, до Министъра на финансите, до Министъра на енергетиката и до Съвета на директорите на БЕХ. В него бяха описани всички рискове и последици, които биха се материализирали, ако "Булгаргаз" изпълни указанията на Министерски съвет. Поискахме тези указания да ни бъдат предадени в писмен вид. В писмото приложихме и цялата документация по преговорния процес между "Булгаргаз" и азерския доставчик. Както и становищата на английските адвокати на БЕХ и на един от кралските правни консултанти на Великобритания. И тъй като колегите от Съвета на директорите имаха съмнение, че това писмо може да бъде заличено от деловодните системи на министерствата, го изпратихме на сигурно място в Президенството. Не получихме никакъв отговор от нито един от адресатите.

Същевременно определени дипломатически среди бяха изключително притеснени от случващото се. Бяхме на прага на дипломатически скандал, от който държавата нямаше абсолютно никаква полза. Съгласете се, че не може да се ходи в Баку, да се тропа с краче, и да се обяснява кой какви задължения има по договора. Няма как, при условие, че не е изграден газопроводът IGB, по който азерският доставчик е длъжен да доставя газа, българската страна да предприема съдебни действия с претенции за доставка на друг газопровод. Споразумението между "Булгаргаз" и азерската компания изтече на 30 юни, а всички си спомняме как по-рано, на 4 май 2022 г., премиерът Петков обеща от трибуната на Народното събрание, че газопроводът IGB ще бъде завършен и "Бургаргаз" ще получава всички количества азерски газ на договорната ниска от 1 юли.

Също така всички си спомняме как най-тържествено Петков завъртя един кран на церемония, заедно с колегата си от Гърция, но газ не потече. Напротив - "Булгаргаз" и правителството подписаха нов анекс с азерите, според който периодът за доставките бе удължен с нови 3 месеца, през които газът да достига по алтернативното трасе през Гърция, което ние договорихме. 

"Булгаргаз" и правителството на Кирил Петков не договориха нито един киловатчас азерски газ на договорната ниска цена повече от това, което ние бяхме договорили. Останалите количества по договора те подписаха да получим по пазарна цена, която бе в пъти по-висока от цената по договора. За тези 3 месеца - юли, август и септември, осреднената цена на газа от Азербайджан беше близо 4 пъти по-висока, в сравнение с оригиналната цена по договора.

Надплатени бяха близо 178 млн. долара! Те бяха прехвърлени на клиентите и съответно на българските граждани. Освен това промяната в цената по договора покачи и размера на банковата гаранция с над 100 милиона долара, което значително увеличи разходите за поддържката й. Това си е загуба за "Булгаргаз". След като правителството "Петков" претендираше, че азерите са длъжни да доставят в Гърция всички количества на договорната цена, защо те подписаха този анекс и при влошени търговски условия?

Ето на този въпрос специализираните органи трябва да направят проверка дали е извършено нарушение". 

"Правилно си спомняте, че след като "Газпром" спряха доставките, управляващите продъниха ушите на обществото, че руснаците са спрели газа за България, а нашата страна е изрядна по договора. Щом е така, защо веднага не заведоха арбитражен иск срещу "Газпром". Защо веднага не претендираха за неустойки? Защо не защитиха българския интерес? Защо не упражниха правата си по договора, както направиха финландците, а продължиха да взимат руски газ през посредници. След като твърдят, че сме изправната страна по договора, те трябваше да защитят държавния интерес. Много е вероятно да се стигне до арбитражно дело и "Газпром" да претендират за неустойки, които да достигнат 700-800 милиона долара", смята Николай Павлов.

"Посредниците разбиха "Булгаргаз" и пазара. "Булгаргаз" е гръбнакът на икономиката на България, защото до януари доставяше евтина енергия на индустрията, а всички знаем, че енергията прави икономика. Когато енергията е евтина, икономиката получава евтина енергия, съответно е конкурентоспособна. Но какво се случи? "Булгаргаз" продаваше на българската индустрия газ на цени с 30% по-ниски, в сравнение с други доставчици. И всъщност, самият бизнес изгуби тази отстъпка от 30%. Тя директно се трансферира по сметките на посредниците в газовите сделки. От там вече видяхте сами какво се случи – неколкократен скок на цените на хранителните продукти, на строителните материали и на топлото, доставяно от газоразпределителните дружества. Инфлацията се напомпа буквално за няколко месеца. Отделно "Булгаргаз" затъна в дългове. В момента те са над 1.2 милиарда. Българският гражданин ще ги изплаща. Милиард и двеста! Това е огромен дълг. ", заяви бишвият директор на "Булгаргаз". 

Относно това, че името му присъства в прословутия списък на Кирил Петков до прокуратурата, Павлов коментира: "Просто премиерът стана за смях пред хората. Всичко беше преднамерено и умишлено направено. Спокойно може да се каже, че с такива репресивни действия няма как да се печели доверието на народа и да се прави икономика за него. На практика, някои се опитаха да въведат Сталинисткия режим от 1937 г. Ами не е ли така? Тогава са гонили политически неудобните. През първите месеци на управлението им, те правеха същото.

Отново да припомним - за да им излезе сметката за газа, освен мен, отстраниха и доц. Иван Иванов от КЕВР".

"Онзи ден разбрах, че в Плана е предвидено да бъдат изкарани от структурата на Българския енергиен холдинг тези две дружества - ЕСО и "Булгартрансгаз" , които са собственици на критичната енергийна инфраструктура на България - електро-енергийната и газовата. Това е изключително обезпокоително. Би могло за означава, че две от най-важните дружества в енергетиката се вадят от холдинговота структура с определена цел, например, за да бъдат продадени.

Както направиха и с мините. Закриването на част от въглищните централи означава едно - икономическа катастрофа за България!", заяви в заключение Николай Павлов.