"АМНЕСТИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ": БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ СА ЗАПЛАШВАНИ И ТОРМОЗЕНИ, ЧЕСТО СТАВАТ ЖЕРТВИ НА СЪДЕБНИ ДЕЛА, ЗАВЕДЕНИ СРЕЩУ ТЯХ ОТ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ И БИЗНЕСМЕНИ

Положението със свободата на медиите в България продължава да се влошава, а журналисти стават обект на заплахи, сплашване и съдебен произвол, казва международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл" в годишния си доклад за състоянието на правата на човека по света през 2022/23 г.

В доклада се посочва, че се наблюдава връщане на мигранти и хора, търсещи убежище. Домашното насилие бележи ръст. Съдилищата са установили дискриминация срещу ромите по време на бунтовете през 2019 г. Хората в неравностойно положение се сблъскват с продължаваща дискриминация.

Докладът е особено критичен що се отнася до свободата на словото, предаде БТА. 

Журналисти и независими медии, отразяващи организираната престъпност, корупцията или правата на малцинствата, срещат постоянни заплахи и тормоз, и често стават жертва на съдебни дела, заведени срещу тях от държавни служители и бизнесмени. Проучване на Асоциацията на европейските журналисти показва, че един на всеки двама журналисти в България е ставал обект на неправомерен натиск, а един на всеки 10 - е бил заплашван от съдебни дела срещу него. Това е оказало смразяващ ефект върху отразяването на новините и е довело до увеличение на самоцензурата. Журналисти и защитници на човешките права, живеещи извън столицата София са особено уязвими към заплашване.

Големите медии продължават да бъдат контролирани от политици и олигарси, което допълнително подкопава редакционната свобода и ограничава достъпа до информация.

По отношение на правата на бежанците и мигрантите докладът на "Амнести интернешънъл" акцентира върху връщането на мигранти на границата и положението с украинските бежанци.

Правозащитни организации съобщават за трайна дискриминационна практика в системата за даване на убежище, като кандидати от някои страни, включително Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис биват автоматично връщани.

България е приела близо 1 милион украински бежанци, най-вече жени и деца, и осигурила достъп до здравеопазване, социални услуги и обучение на 150 000 от тях, регистрирани като хора получили временна закрила. Много от тези бежанци са напуснали страната след септември на фона на увеличаващата се несигурност около удължаването от правителството на схемата за настаняването им в хотели. Върховният комисариат на ООН за бежанците призова българските власти да осигурят трайно решение на въпроса с настаняването на бежанците.

В няколко случая властите са настанявали украински бежанци, включително семейства с деца, в центъра за временно настаняване в Елхово, които е предназначен за нелегални мигранти. Българският Хелзинкски комитет изтъква неподходящите и недостойни условия за настаняване в центъра в Елхово.

В доклада се констатира, че през август апелативен съд във Варна отмени решение на по-долна съдебна инстанция, одобрила екстрадицията в Русия на Алексей Алчин - руски гражданин, които е критикувал руската инвазия в Украйна. Апелативният съд постанови, че предвид политическите възгледи на Алчин, неговите права могат да бъдат нарушение след връщането му в Русия.