ЮЛИ 2023 ГОДИНА Е НАЙ-ГОРЕЩИЯТ МЕСЕЦ В ИСТОРИЯТА НА ЗЕМНОТО КЪЛБО ОТ 1850 Г. НАСАМ

Продължителната гореща вълна в Европа стана причина за отбелязването на екстремно високи температури по Средиземноморието – 48°C в Сардниия, 47 °C в Сицилия и 46,4 °C на Пелопонес

Месец юли 2023 г. е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а под 1% – с рекордно ниски. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. А почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Продължителните горещи вълни в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа са причина за екстремно високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна криза в засегнатите региони. Твърде вероятно е без човешко влияние върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. В нашата страна месецът е бил по-топъл от нормалното, но с дълга гореща вълна. 

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата “Коперник” (C3S), средната температура на въздуха през юли 2023 г. в глобален план е била с 0,72 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,89 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.). Тези стойности определят изминалия месец юли като най-топлия юли от 1979 г., като разликата със следващите пет най-топли месеци юли в класацията (2016, 2019, 2020, 2021 и 2022 г.), е значителна и надхвърля 0,3 °C.

В климатологично отношение юли е бил най-топлият месец в годината глобално и от тази гледна точка той е и най-топлият месец изобщо в историята на земното кълбо от 1850 г. насам. 

Изминалият юли е бил с най-високи средни месечни температури в Азия, Африка, а Южна Америка отчита най-високата си месечна аномалия до момента – т.е. най-голямо отклонение от нормата. В Северна Америка юли 2023 г. е вторият най-топъл юли в историята, а в Европа това е осмият най-топъл юли, като Европа ще бъде разгледана подробно по-надолу. Няколко страни също отчитат най-топлия юли в своята инструментална метеорологична история: Перу, Япония, Карибите и Тасмания. 

Горещите вълни, които властваха в голяма част от месеца в различните части на света, доведоха до отчитането на екстремно високи стойности на много места, като ще покажем само малка част от тях. 

В Долината на смъртта в САЩ бяха измерени 53,3 °C. Това не е толкова изненадващо, защото мястото е рекордьор по горещина – тук на 10 юли 1913 г. е била измерена най-високата температура на Земята от 57,5 °C, според Световната метеорологична организация.

Китай “счупи“ рекорда за максимална температура, като в градчето Санбао в префектурата Турпан в Синцзян-Уйгурски автономен район, на 16 юли бяха отчетени 52,2 °C. Старият рекорд на страната беше от 2015 г. – 50,3 °C, измерени в същия район.

Близо 50 °C (49,5) бяха отчетени на 5 юли в град Адрар в Алжир.

През изтеклия месец юли бяха отбелязани много „топли“ рекорди. Например град Финикс, САЩ отбеляза най-дългата си серия от 31 поредни дни с температура над 43,4 °C. Предишната рекордна серия е от „само“ 18 дни такива дни и се е случила през далечната 1979 г. 

Забележителни дневни рекорди бяха отчетени в глобален мащаб. Според “Коперник” почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C .

Температурите на въздуха над океаните също са били преобладаващо над средните. Изключително голяма положителна аномалия е била отчетена в голяма част от Северния Атлантик. Голяма положителна аномалия е наблюдавана и в районите, подвластни на развиващия се Ел Ниньо, над екваториалната и тропична източна част на Тихия океан. Необичайно високи температури бяха регистрирани и около Антарктида. 

Регионите с относително ниска температура са се простирали в южните части на трите океана – Атлантическия, Индийския и Тихия. Температурите на въздуха също са били по-високи от средните за периода 1991 – 2020 г. в по-голямата част от тропиците и Северния Пасифик, с особено високи стойности на изток от Япония. 

И за още един рекорд, свързан с температурата на морската вода, ще стане въпрос в редовете по-надолу. Глобалните средни температури на морската повърхност обикновено са най-високи през март, както беше и през тази година. След слабо понижение през април и май, през юни и юли отново настъпва повишение и на 31 юли беше отчетена новата най-висока температура на морската повърхност от 20,96 °C. 

В Европа юли 2023 г. е бил по-топъл от средното, като отклонението от нормата за периода 1991 – 2020 г е била 0,38 °C. На фона на горещата вълна, обхванала южната част от континента, тази аномалия е със сравнителна ниска стойност. Тя е била с 1,34 °C по-ниска от аномалията, отбелязана през най-топлия юли в Европа до момента – регистриран през 2010 г. За последните 10 години средните юлски температури на Стария континент са се повишили с 0,40 °C. 

В България средните юлски температури са били по-високи от нормата, спрямо средните за периода 1991 – 2020 г. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, най-голяма положителна аномалия, която доближава и надхвърля 3 °C, има в централните части на страната, както и по високите ни планини. По-малки са отклоненията от нормата по Черноморието, както и в крайните северозападни райони.

През този юли беше регистрирано третото най-голямо месечно отклонение от нормата за последните 44 години, след 2012 и 2007 г. След справка в архива на НИМХ през ХХ в., с по-висока аномалия от тазгодишната се отличават още 1928 и 1950 г., а с малко под нея е 1946 г. През новия век прави впечатление поредица от 4 последователни години между 2003 и 2006 г. с по-ниски отклонения от нормата. Средните юлски температури в България са се повишили с около 0,5 °C за последните 10 години, а за последните 30 г. или спрямо периода 1961 – 1990 г. – разликата вече е с около 1,35 °C. 

Тази гореща вълна, освен с екстремно високите си стойности, се отличи и със своята голяма продължителност. 

В 11 поредни дни средната температура беше с дневна аномалия над 3 °C, като по-този показател няма друга подобна през този век. Дори при по-горещите 2007 и 2012 г., продължителността на дните с такава аномалия е по-малка. Горещият период приключи с преминаването на добре изразен студен атмосферен фронт на 27 юли, който понижи температурите с повече от 10 °C, като ги вкара под норма. 

Интересно е, че на вр. Мусала беше отчетен дори снеговалеж. 

Застудяването по нашето Черноморско крайбрежие ще бъде запомнено със силното понижение на температурата на морската вода в някои места, като Ахтопол, Шкорпиловци, Шабла и др. Това понижение на температурата на морската вода е известно като ъпуелинг и най-общо казано представлява издухване на топлата вода навътре в морето, при подходящ за целта вятър и изплуването на нейно място на по-студена дълбоководна вода. Това явление се наблюдава нерядко по нашето крайбрежие през юли и обикновено е придружено от сравнително високи температури на въздуха. Често в съседните заливи, където ориентацията на брега е неподходяща за ъпуелинг, водата остава с висока температура, както в случая около Каварна, където температурата на водата беше около 28 °C, а около Шабла температурата на морската вода се понижи до под 10 °C. Обикновено при това явление след ден – два настъпва нормализиране на температурата на водата по цялото крайбрежие, но тази година тези процеси продължиха необичайно дълго, почти до началото на август. 

В Арктика площта с морски лед е била 8,9 млн. км², което е с 3% по-малко от средното за периода 1991 – 2020 г. Тази аномалия затвърждава тенденцията, започнала през 2022 г., за поредни месеци, през които отклонението от нормите е с малка стойност. 

В Антарктика продължава периодът с рекордно малко лед. За юли площта на леда е била с 15% по-ниска от средното за 1991 – 2020 г. Тази аномалия е значително по-голяма от аномалията на досегашния рекордьор по най-малко лед – юни 2022 г., със 7%. Това е петият месец за годината с рекордно малко лед след януари, февруари, май и юни. 

Юли 2023 г. показа нагледно, какво могат да причинят горещите вълни в съвремието ни. Многобройни подобрени „топли“ рекорди от всякакъв калибър – глобален, континентален, регионален на страни и градове, дълги продължителни серии от дни с екстремно високи стойности на всички континенти, висок брой на хора, изпитващи затруднения в горещите дни, голям брой жертви, чиято смърт е провокирана от топлинен дискомфорт, енергийни и продоволствени кризи, свързани с горещината и още, и още. 

Според научна публикация в мрежата World Weather Attribution, горещите вълни са пряко свързани с изменението на климата. В нея се казва, че „без предизвиканото от човека изменение на климата, тези горещи вълни биха били изключително редки. В Китай това би било събитие веднъж на около 250 години, а максималните температури, измерени през юли 2023 г., биха били практически невъзможно да се случат в региона на САЩ/Мексико и Южна Европа, ако човечеството не бе оказало влияние върху климата”. 

Вследствие на високите температури и безвалежното време, във всички региони, засегнати от горещи вълни, се наблюдават и голям брой пожари.

Автор: Симеон Матев, Климатека

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.