КАК Е ЖИВЯЛ ОБИКНОВЕНИЯТ БЪЛГАРИН В ЕПОХАТА НА СЪЕДИНЕНИЕТО?

Автор: 5 GmediA 09:45, 6 септември 2023

Как са живели българите тогава? Трима преподаватели от Софийския университет – доц. Иванов, доц. Ганева и доц. Ганев надникнаха в старите търговски тефтери от края на 19 век.

За изследването им, което е единствено по рода си у нас, сме ви разказвали и преди. То сравнява стандарта ни на живот за последните 270 години и доказва, че сега той е най-висок. Този път обаче, ще се спрем върху периода на Съединението. За да разполагаме днес с тази информация, групата от историк, икономист и статистик, в продължение на 2 години обикаля музеите, библиотеките и архивите на 57 населени места в страната. Преглежда 1100 стари търговски тефтера, събира 46 хиляди цени и прилага най-съвременните методи за изчисление, за ги превърне в днешни пари.
Според изследването, приравнен в днешни пари, брутният вътрешен продукт на страната 2 години след Съединението, се е равнява на малко над 7 милиарда лева. За сравнение можем да кажем, че за миналата година той е над 165 милиарда.

Но какво е означавало това за обикновения българин? Нека си представим, че годината все още е 1887. Отиваме на пазар и пълним една примерна кошница. Слагаме в нея по един килограм, или съответно литър, от 10 основни за онова време хранителни продукта. Започваме с хляба и маслото, слагаме захар и сол, боб и ориз, добавяме още лук и ябълки, а накрая месо и разбира се, вино.

Средна заплата тогава, са получавали например нискоквалифицираните работници. С нея, един такъв работник, е можел да напълни 13 кошници от тези, които вече споменахме. Ако преведем заплатата му и цените в днешни пари обаче, ще видим, че сега той би могъл да си купи повече, защото ще може да си позволи близо 23 кошници, което е почти двойно. Половината от месечния си доход през 80-те години на 19 век, българинът е отделял именно за храна. Като съществени разлики в стандарта на живот между българите в Княжество България и тези в Източна Румелия, не е имало.
А как да живели хората с по-доходоносни професии? Любопитно е, че разлика в професията библиотекар например, няма. И преди, и сега, той може да напълни 20 пазарски кошници със заплатата си. Възнагражденията на лекаря и на учителя обаче, са били много по-високи тогава, отколкото сега. Лекарят е можел да си позволи три пъти повече отколкото днес, а учителят – два пъти повече. Дори да бъдеш министър някога е било по-доходоносно. Пазарската кошница тогава е можел да напълни 200 пъти, а днес – с една четвърт по-малко. Единственият, поне от този списък, който се оправя по-добре днес, оказва се, е съдията – 40 кошници някога, а 100 днес.

Зад всички тези числа обаче, стоят истински хора, с истински истории. Полюбопитствахме как са изглеждали, къде са живеели, как са разсъждавали. И за целта потърсихме помощ от още един човек. Пламен Кочев е, може би, най-големия колекционер на стари фотографии у нас. Архива му съдържа над 144 хиляди дигитални единици. Всички прилежно обработени и систематизирани. Прави това от години и не къде да е, а именно в града на Съединението – Пловдив. 

Източник: Нова телевизия

Последни новини

Общо гласували: 14

Анкета

КЪДЕ ЩЕ ПОЧИВАТЕ ТОВА ЛЯТО?
Нямам финансова възможност за почивка
7 гласували / 50%
На планина
4 гласували / 28.57%
На българското Черноморие
3 гласували / 21.43%