ЛЮБА ПАШОВА: ЛЮБИША САМАРДЖИЧ, КОЙТО НОСЕЙКИ СЪРЦЕТО СИ НА ТЕПСИЯ, ОТЛЕТЯ НА ДНЕШНАТА ДАТА ПРЕДИ ШЕСТ ГОДИНИ 

История №2. Човекът, който не успя да дойде в “Извън играта”. През пролетта на 2014 година по някакво стечение на обстоятелствата станах водеща на предаването “Неделя Х 3”. Голям екип, прекрасни хора. Един ден Федя Тодорова ме попита - кого искаш да поканим? Това вече си беше лукс, защото ние в “Спортна” такива екстри като екип “Гости” нямахме. Всичко сами си правехме, затова и всичко можем. Без всякаква скромност го казвам. Та, отговарям аз на Федя - ЛЮБИША САМАРДЖИЧ! Любим от “Горещ вятър” и хитовите новогодишни програми на Хачо. Майка ми и баща ми имаха и много смешна история с него на улицата в Белград, изобщо в семейството ни беше култов образ. Федя каза - добре. Любимата ми продуцентка Ева Христовова ми каза тогава, че Ники Кръстев ни е помогнал, за което безкрайно му благодаря! Любиша имаше само една молба към нас - да му уредим среща с Вяра Анкова, която тогава беше генерален директор на БНТ. Вяра веднага се съгласи, разбира се.

Може би на тази среща се беше уредило излъчването при нас на неговите серии като продуцент и режисьор “Мирис на дъжд на Балканите”. Страхотна любовна история за евреите сефаради и ашкенази. Не е нужно да казвам, че краката ми трепереха, когато Весето Кръстева почука на гримьорната и каза - Любиша е тук! Личеше му, че е щастлив от поканата, защото този човек винаги много е обичал България! Хубаво беше и предаването. Георги Мамалев дойде в студиото, пяхме “Дай Рибу Рибу”, с видео го поздрави Стефан Данаилов. Вечерта с мъжа ми го поканихме в “Грозд”. Него, Мамалев, Христо Бойчев и Славчо Пеев. Стари авери, спомени, смях, смях … Ние със Славчо много го разпитвахме за новата пиеса на Душан Ковачевич “Кумови”, която искахме да правим. На другия ден Любиша си тръгна и започнахме да си пишем мейли, да се поздравяваме за празници и т.н.

Следващата ни среща беше малко преди Коледа 2015 година в Белград. С един от най- важните за мен хора в телевизията - Албена Колчакова решихме, че ще е добре да направим новогодишно интервю с Любиша за зрителите на сутрешния блок. Отидохме с моята кола до Белград със Стоянчо Мицов, брат ми и наш много скъп човек, роден в Белград - Симо ( баща на талантливата ни млада звезда Мартина Апостолова). От тази среща, която беше в студиото на Любиша, ми останаха в съзнанието думите “Нося сърцето си на тепсия. Природата ми е непредвидима, недодялана. Заради моята дързост и безобразие, имам тази биография”.

Този човек, който беше загубил сина си Драган и всъщност носеше огромна болка в сърцето си, не спираше да се усмихва. Какво да ви кажа за тръгването от Белград?! Бутилка уиски, топли банички за из път и 9 000 динара в ръката ми да купя нещо за Коледа на детето. За парите много се дърпах, но накрая капитулирах, защото асистентката му ми каза, че много ще го обидя, ако не ги взема, че е традиция по празниците и т.н. Отидохме в първия мол, който ни попадна в Белград и моята Мики получи най- красивата коледна рокля на света, която отдавна израсна, но никога на никого няма да дам. Стои си като реликва у нас. Защото е от незабравимия Любиша Самарджич, който носейки сърцето си на тепсия, отлетя на днешната дата преди шест години и който не успя да дойде в студиото на “Извън играта”….

Люба Пашова, Фейсбук