ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: ВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ИЗВЪРШВА ПОЛИТИЧЕСКИ РЕКЕТ ЧРЕЗ РЕШЕНИЕТО ЗА ДОПЪЛВАНЕ НА СПИСЪКА С ПРОЕКТИ, ПРИЛОЖЕН КЪМ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

Любомир Каримански, икономист и бивш депутат от ИТН пред Соня Колтуклиева:

СК: Г-н Каримански, преди около две седмици бяхте мой гост в студиото на ПИК ТВ и казахте, че имате нужда време, за да добиете детайлна представа за републиканския бюджет, предложен от финансовия министър Асен Василев. Какво сега Ви прави впечатление?

ЛК: Тъкмо това щях да Ви напомня, че предния път като бях в студиото на ПИК, говорихме за промените, които предстоят в бюджета, още дори преди да бъде внесен в НС, то така и стана. Промениха едно от нещата в приходите и в разходите, които най-много внасяха напрежение. Това е таксата за преноса на газ – 2,4 милиарда махнаха от капиталовите разходи. Но забележете, ако тръгнем с темата за газа, какво стана - финансовият министър, пък и Денков, като премиер, излъгаха през октомври месец, че тази такса е съгласувана с ЕК. Асен Василев каза през октомври 2023г. – „таксата за газа беше предварително консултирана с ЕК и със съседните държави – Румъния, Гърция и Турция“. Ако това е било така, защо тогава Асен Василев и Кирил Петков излязоха онзи ден и казаха, че трябва да се работи с ЕК, за да се изгради единна такса. Значи до този момент ЕК не е давала никакво съгласие или поне не е давала никаква индикация, че е била съгласна с тази такса да бъде налагана от България. Нека, ако е съгласувана, да ни покажат поне писмото, че е съгласувана с тях, но аз лично се съмнявам в това нещо.

Другото нещо, което ми направи впечатление, това е, че в бюджета, за разлика от бюджетите през 2023 година и през 2022 година, съществуват две основни промени в чл. 108, които правят впечатление. Едната е алинея 10. Там се определя списък с всички онези инвестиционни програми на общински проекти, които стават като приложения, т.е. приложението означава, че е неразделна част от целия бюджет 2024 година и в следващата алинея 11 се казва, че в срок до 1 март 2024 година, с решения на НС, може да се извършват промени в този индикативен списък с проекти.

Другото, което прави впечатление, е че в предварителния бюджет, който ние с Вас обсъждахме в студиото на ПИК, не съществуваше изобщо следващия член 109, който пък урежда начина, по който номиналният размер на дълга на „Топлофикация“ от 1,6 милиарда ще бъде изкупен от държавата при спазването на Закона за държавните помощи. Така е казано поне в този член.

Ето това са две промени, два члена в Закона за държавния бюджет, които на пръв поглед може би много от депутатите биха пропуснали, но те никак не са за подценяване. Първо защото с първото, което казах по член 108 за индикативния списък с общински проекти и начина, по който до 1 март могат да се нанасят промени, може да се извърши т.нар. скрита актуализация на държавния бюджет или квази актуализация на държавния бюджет. Въпреки това ние имаме много ясно разписани норми – в член 119, ал.2 на Закона за публичните финанси се казва, че не се допуска започването на програми или проекти, разходите за които не са предвидени в Закона за държавния бюджет. Т.е., кажете ми как може с едно решение, което Асен Василев предвижда, да се променят подаването на индикативните проекти от страна на общините, което може да промени бюджетното салдо на самия държавен бюджет. Това е предвидено да стане с решение, а решението не съответства на нормативен акт, на закон. Решението се приема при гласуване в зала, не е задължително да минава през комисии, не е задължително да е съгласувано със заинтересованите страни. Всичко това показва, че по един или друг начин могат да се извиват ръце на депутати в парламента, което извиване на ръце може да стигне до там, че примерно да ви кажат – ами вие една от групите – БСП, „Възраждане“, която и да вземете – ние можем на вашия кмет на общината да отпуснем средства, но вие да подкрепите някоя норма.

СК: Т.е. политически рекет се цели по този начин, така ли?

ЛК: Поне има възможност да бъде осъществяват такъв чрез това да има само с решение. Затова е необходимо, според мен, когато има съответния акт като закон, в закона е вкаран този списъка. Този списък никога не е бил вкарван в закон, за първи път се вкарва индикативния списък като Приложение номер 3 като неразделна част от Закона за държавния бюджет. Но вкарвайки този списък с проекти, оттук нататък промяна по тези проекти би трябвало да се прави по законосъобразен ред чрез Закон за изменение допълнение на Закона за държавния бюджет, а не с решение. Решението не съответства като акт на закон.

СК: Т.е. Асен Василев става като финансов министър всевластен и решава – примерно какво да се даде в Стара Загора, какво в Бургас, какво в Петрич и Сандански, така ли?

ЛК: Ами да, до 1 март той може да реши да включи много други проекти, това е така.

СК: И те ще минат и заминат, може вътре да бъдат вкарани приятелски фирми, да се прояви лобизъм, както беше със списъка за Плана за възстановяване и устойчивост, нали така?

ЛК: Така е, защото не става ясно начинът, по който ще се вкарва това решение и какъв ще е обхватът на това решение, което ще бъде предложено до 1 март 2024г. Но отново казвам, едно такова решение само засилва подозренията за това, че то няма да бъде обсъждано нито в една комисия, няма да бъде обсъждано също така от заинтересованите страни. Под заинтересовани страни имаме предвид работодатели, всички тези, които участват от Българска стопанска камара, Националното сдружение на общините и т.н. Т.е. процесът става по-непрозрачен, ако трябва да кажа така и там може да се реши точно между участващите в сглобката или участващите в интересите за промяна на Конституцията. Три лидера се събрали там около една бяла покривка и са решили нещата.