УМНИЦИТЕ С ТАЯ СКАПАНА КАМПАНИЯ ЗА РАЖДАЕМОСТТА ИЗОБЩО НЕ СА НОВАТОРИ

Долните думи са към ония, които съчиниха тъпия лозунг за бабите, внучетата и тиганите. И към тия, дето им се кефят.

В България ръчкането на жените да изпълнят единствената си (според националните стереотипи) социална роля - да родят деца, а след това на свой ред да ръчкат следващото поколение да роди деца, тече без прекъсване от десетилетия. От времето, когато демографията взе да сочи, че народът български не се плодял както трябвало.

Така че умниците с тая скапана кампания изобщо не са новатори.

Когато навърших двайсет години, върху ми легна първата преса: "Хубаво, че караш висшото, ама гледай да си намериш добро момче, че годините не чакат".

Последва втората преса след като се ожених: "Не се бави, роди му дете, годините не чакат, детето връзва мъжа за дома".

Дойде следващата по-скоро одумка-въздишка, когато родих втората си дъщеря: "Момиченце пак? Нищо, нищо, да ти е живо и здраво".

След някоя и друга година, разхождайки кучето в парка, получих в лицето изсъскването: "Да беше родила дете да го разхождаш, а не куче".

Не, не се отървах от нахлузената ми единствено приемана социална роля на родителка и когато дъщерите ми поеха своя път: "Внуци, внуци имаш ли? Как така си е тяхна работа, ти не им ли говориш?"

А с внучето, не с кучето, в парка: "Ееех, за това живеем, иначе то нашият живот свършил..."

Да продължавам ли?

Оставете жените на спокойствие. Оставете ги. И младите, и старите жени.

Едните знаят дали и кога да раждат. Другите знаят дали и кога да гледат внуци.

Светла Бъчварова

Фейсбук