Политиката изражда тези, които я превръщат в свое препитание и работа. Лишава ги от нормални човешки реакции, от емпатия, от съчувствие, от чувствителност към драмите на другите. Всичко пресмятат … как ще се отрази на имиджа им, дали ще им донесе позитиви или негативи.
Лицемерието се превръща в тяхна втора природа.
Скришом говорят едно, публично - съвсем друго. Безчувствени службогонци!
Наблюдавах в Стара Загора, при откриването на кампанията на ГЕРБ, пълната спортна зала. Сякаш с нож беше отрязана публиката: активът, депутатите, велможите и те, простите хора - между тях пропаст дълбока.
Зала ДЗУ, впрочем, е ужасно занемарена. Както напоследък и цялата държава. Спортистите постигат успехи и българите успяват да преживяват напук. Въпреки управниците.
Откриването на кампанията на ППДБ пред Народния театър - пълна скръб. Я имаше, я нямаше стотина човека, повечето - кандидати за слава, останалите - лумпени, дошли да бият журналисти, защото са нещастни и прости, трябва някъде да излеят злобата си. “Промяната” толерира това поведение.
Насилието в обществото ескалира, защото от триъгълника на властта в София се взривява брутална непоносимост и агресивност.
Това не води към нищо добро България!