„Мястото на Панагюрското златно съкровище е в Националния исторически музей. То е собственост на държавата“, каза министърът на културата Найден Тодоров в „Тази сутрин“.
В четвъртък пловдивският общински съвет трябва да реши дали да подкрепи с декларация завръщането на Панагюрското златно съкровище за постоянно в Пловдивския археологически музей. Министърът обясни, че когато съкровището е открито в Панагюрище, то първо е заведено в местния музей. След това е прехвърлено в Пловдив, но е уведомен и НИМ.
„Националният музей може да го презентира по-добре пред света. Това съкровище беше в Лувъра, беше в Британския музей, предстои излагането му в Гети музея в Лос Анджелис. Това може ли един регионален музей да го направи?“, каза Тодоров.
„Панагюрското златно съкровище е национална ценност. За мен националната ценност трябва да бъде презентирана по света“, допълни той. В същото време Тодоров уточни, че музеят в Пловдив получава пари от пътуванията на съкровището по света.
Той определи казуса като „измислен“ и каза, че връщането му в Пловдив няма да е градивно действие.
Панагюрското златно съкровище попада в Пловдивския археологически музей преди 75 години. Тогава е намерено от трима братя при изкопни дейности за добив на глина.
Находката няма аналог и е изключително ценна. „Смята се, че е изработено за някой от диадохите или генералите на Александър Македонски или неговите наследници. Други смятат, че самият Александър Македонски е пиел от тези съдове“, коментира Калоян Даяров от РАМ Пловдив.
Съкровището се превръща в емблема– изображение на негов ритон краси фасадата на пловдивския археологически музей. Авторът на идеята за връщането на античното злато в Пловдив твърди, че това е морален акт. То се съхранява предимно в София.
Решението за подновяването на договора зависи от директора на археологическия музей, а той отказа коментар пред камерата. От община Пловдив обаче са категорични, че съкровището е собственост на Регионалния исторически музей в Пловдив.
Панагюрското златно съкровище има три копия – те са изложени в Пловдив, Панагюрище и София. Оригиналът се пази в Националния исторически музей в София.