Върша си нещо вкъщи и слушам телевизора, хвърлям по едно око към екрана.
Десислава Банова интервюира Ромина Тусевска, Марина Цекова разговаря с Димитър Маринов.
Две млади жени и опитни телевизионни водещи - красиви, лъчезарни, с овладени емоции, със силно екранно обаяние, камерата ги обича.
Приятно. Ведро настроение.
На другия полюс е Мария Цънцарова. От БТВ скочиха нескопосано да я защитават. На третия ден след скандала, явно дълго са размишлявали и не са били сигурни в това, което трябва да направят. Гледах интервюто на Костадин Костадинов. Не споделям неговите политически въжделения, той отказва да дава интервюта за ПИК, правила съм с него блиц-интервюта за 5Gmediа; знам, че е невротичен, с бърза реакция и дар слово.
За екранния сблъсък Костадинов-Цънцарова ще кажа: един водещ трябва да умее да овладее разговора, да представи своята позиция; да не злобее, а с аргументи да надделява; да бъде искрен и пламенен; да не разчита на външна намеса, да се справя сам и да отговаря за своите решения.
Мария Цънцарова е изкривена от озлобление, пренася на екрана лошата енергия на своето житейско неудовлетворение и вътрешните си страхове, маскирани зад самоувереност - крещящо фалшиво самочувствие. Дребна във всяко отношение.
Не знам защо БТВ си причинява Цънцарова. Тя всекидневно дискредитира телевизията.
А кой изобщо ръководи тази медия?! Или просто е оставена на доизживяване.