Президентът Румен Радев ще продължи консултациите с парламентарно представените политически партии в 51-то Народно събрание и в следващите дни. В графика му обаче не е включена среща с „ДПС – Ново начало“.
Борислав Цеков е български юрист – доктор по конституционно право, коментира пред Соня Колтуклиева решението на държавния глава да не покани на консултации партията на Делян Пеевски.
СК: Доц. Цеков, как ще коментирате безпрецедентното поведение на президента Радев, отказал да покани само парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ на консултации?
БЦ: Изненадан съм от такъв акт на президента не за друго, а защото нормата на чл. 99, ал. 1 от Конституцията е изрична и съвсем буквална. Там се изисква президентът да проведе консултации преди връчването на проучвателния мандат на първата по численост парламентарна група, с всички парламентарни групи. Казано е, не случайно, „президентът провежда консултации с парламентарните групи“, с всички групи. Той няма право на селекция, подборна преценка с кого да води тези консултации. В случая няма никакво значение коя е партията, дали тя е трета, четвърта или последна по численост. Конституцията изисква президентът да проведе консултации с всички парламентарни групи. Неговата преценка е свободна относно съдържанието на тези консултации. Той преценява дали трябва да са напълно формални или да са по същество, какви въпроси да се обсъждат и до колко, това е преценката на президентът, а не подборът на парламентарни групи, с които да прави консултации.
СК: Противоконституционно е, доколкото разбирам от Вашите думи и е неморално този, който по Конституция трябва да бъде обединител на нацията, да е разединител, да дискредитира 282 000 избиратели, които са гласували за „ДПС – Ново начало“?
БЦ: Във всички случаи този акт на президента не допринася за преодоляване на острата политическа криза, а по-скоро дава нов тласък на тази криза. Това е произволен акт на президента и наистина до голяма степен може да се поддържа, че той отново нарушава този свой конституционен статус на неутрална власт и на обединител, на олицетворение на единството на нацията.