БЪЛГАРСКИ ТВОРЦИ БЛОКИРАНИ В ТЕЛ АВИВ ОТ ИРАНСКИТЕ АТАКИ

Соня Колтуклиева разговаря с Анджела Димчева - ългарка оказала се блокирана в Израел от Иранските атаки. Не само въздушното пространство, но сухопътния транспрот е блокиран от ескалиращия в последните часове конфликт между Израел и Иран. Група български творци, участници в десетото издание на фестивала “Българска душа на святата земя”, нямат възможност да се приберат в Родината и очакват час по-скоро съдействие от българскте институции.

СК: Госпожо Димчева, къде Ви намирам?

АД: В един хотел в град Бат Ям. Това е квартал на Тел Авив. Всъщност Тел Авив е съединен с други два града, единият от тях е Бат Ям. Ние сме затворени в хотела, не може да излизаме. На улиците почти няма хора от вчера сутринта, откакто бяха първите въздушни атаки на Израел към Иран и после съответно пък тук имаше атаки. Крием се в бомбоубежище, което е в мазето на хотела. За съжаление въздушното пространство е затворено и не можем да се върнем в софия. Утре трябваше да летим.

СК: Вие по какъв повод се озовахте в Израел?

АД: Още преди 3 месеца беше обявен 10-ия международен фестивал “Българска душа на святата земя”. Това е творческа среща на дейци на културата в различни жанрове - музиканти, театрали, дейци на киното, на танците, писатели, разбира се… и идват от целия свят българи. Всъщност тук сме освен от нашата Родина от Канада, Съединените щати и от Великобритания българи.

Първия ден, фестивалът се откри на 10-ти, всичко беше нормално и спокойно. Откри се с прожекция на филм в една голяма зала, в центъра на Тел Авив, точно при тези небостъргачи, които паднаха вчера ракети. След което имахме среща с посланика на българия, госпожа Славена Гергова, която ни отдели цели два часа да разговаряме по творчески въпроси и как би се интегрирала българската култура тук и съответно израелските творци в България. Говорихме за създаване на асоциация, която да движи тези дейности в бъдеще и тук с мен освен няколко поети е и председателят на Съюза на писателите, Боян Ангелов, госпожа Райна Манджукова, изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина. Също има един художник и музикант Драгомир Мирчев. Една поетеса, казва се Екатерина Глухова. Председателката на конфедерацията на българските организации и дейци по света със седалище в Чикаго, тя се казва Снежана Галчева. Въобще, както виждате, един разнороден състав. Включително с нас е кореспондентът на БНР, Димитрина Кюркчиева, която води предаването “Артефир” по програма “Христо Ботев”. И всички ние сме свързани в някаква връзка помежду си и се познаваме и сме идвали и друг път. Аз за трети път участвам в този фестивал.

СК: Доста спокойно говорите, но предполагам, че сте и уплашени, и напрегнати от ситуацията. Едва ли знаете, кога ще успеете да се върнете отново в Родината.

АД: Няма да е скоро, както ни информира госпожа Славена Гергова на съвещание, което проведохме преди минути, тъй като и въздушното пространство, и наземните пътища са затворени, докато правителството на Израел не разреши да бъдат отворени. Тоест ние не можем да се придвижим дори до летище в друга държава. Изключително трудно би било и много рисково. За това оставаме тук, в хотела. Очевидно ще продължим престоя си за неопределено време.

СК: Имате ли пари да си платите хотела?

АД: Госпожа Гергова каза, че ще се погрижи за осигуряване на заплащане на хотела. Имаме колеги, които обаче го преживяват доста травматично. Лично аз съм спокойна и моят съпруг е с мен, но имаме колеги, които не можаха да спят двете нощи и са в истерия. Така че не всички са спокойни, както Вие казвате, като мен. Всеки има някакви ангажименти другата седмица. Хората се притесняват са службите си, за дейностите, които трябва да извършат. А тези, които пък трябва да пътуват и за Съединените щати са имали билети, съответно колегите от Канада… Да, с нас е и една дама от Канада. Те изпускат всички възможни полети, после как ще се оправят не знам. Надеждата ни е във външния министър, господин Георг Георгиев, които е уведомен и който поддържа непрекъснато връзка с Росен Желязков, с президента Румен Радев и така евентуално ще се осигури някакъв коридор за нашето извеждане, но кога ще стане това, не е ясно.

СК: Всичко зависи от всъщност от ескалацията на конфликта и от израелските власти.

АД: Да, от израелските власти и от ескалацията.

СК: Отворени ли са хранителните магазини, как се справяте с битовите нужди?

АД: Само хранителни магазини са отворени. Всъщност до петък, до четвъртък вечерта, когато ние проведохме една мащабна литературна вечер, специално за писателите, тя продължи 3 часа и половина, ресторанти, всичко работеше. И веднага след първите атаки в петък сутринта  всичко беше затворено. Само хранителни стоки и то не всички магазини работят, но няма проблеми, имаме хладилници. Тук в хотела има също меню. Всичко е наред, няма да умрем от глад. Спокойно.

СК: Имате интернет, което е добре. Ще можете да се свързвате с близките си.

АД: Имаме Интернет, да. Има Интернет, има и телефони. Обаждаме се по телефоните с роуминг така че не е проблем това.

СК: Какво най-много Ви травмира?

АД: Ами може това, че сирените вият, особено нощно време. Предната вечер започна към 20 часа. 4 пъти сме слизали в бомбоубежището до към 12 часа. след това към 3 часа отново виха сирени, но просто аз реших, че няма да напусна стаята си. След това към 5 часа отново виха. Някой колеги стават, чукат по вратите на другите да слизат, но не всички сме в такава ситуация да изпадаме в паника. Според мен ние се намираме малко по-встрани, не сме в центъра на Тел Авив. Предполагам, че ракетите са насочени към големите небостъргачи, които са известни от панорамите, които се снимат и се показват по екраните и по снимки. Надяваме се, че тук няма да достигне ракета или дрон.

СК: Бог да Ви пази, Бог да Ви закриля! Благодаря Ви за този разговор и дано скоро се видим в София и отново да гостувате в студиото на ПИК ТВ.