КРАСЕН СТАНЧЕВ: АКО НЕ ИЗВЛЕЧЕМ ПОУКИ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА В ГЪРЦИЯ, НИ ЧАКА ТЕХНИЯТ СЦЕНАРИЙ

Урокът от икономическата криза в Румъния е, че тези неща не трябва да се правят в България. Засега те не се правят поради една случайност - нямаше продължаване на по-ниския данък добавена стойност за 5-6 групи стоки. Случайността беше в това, че когато изтече законовият срок за това, нямаше парламент, който да го удължи. Това каза в ефира на Радио "Фокус" доц. Красен Станчев – икономист, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и основател на Института за пазарна икономика.

"От първи 1 януари 2016 година те намалиха цените на почти всички стоки на т.нар. "потребителска кошница" чрез намаляване на данък добавена стойност от 21% на 9%. Това доведе до дефицит в бюджета, но за да се поддържа по някакъв начин коалиционното управление, те вдигаха заплатите в публичния сектор в продължение на тези 10 години", обясни икономистът.

Попитан дали страната ни е застрахована, че не може да повтори румънския сценарий с т. нар. "ценови шок" заради членството в еврозоната, той отговори:

"Напротив, каква е паричната единица - по никакъв начин не влияе на фискалната политика, включително данъчната политика и политиката по доходите. Онова, което се случва, е като смяната на левовете с много нули на левове с малко нули от 1 юли 1999 година. Всичко останало - цялата политика, както на Централната банка, така и изпълнителна власт, са политически риск".

Икономистът изрази надежда, че данъците у нас няма да бъдат вдигани. Той обаче бе критичен към промените в Закона за въвеждането на еврото у нас, които парламентът прие през тази седмица.

"Много хора противодействаме на тази идея (бел. от ред. - вдинагането на данъците). Това, което се случва в момента, не е съвсем данъчно. През Закона за еврото се въвеждат нови правила на обществен живот. Пазарната икономика де факто се заменя с икономика на страха и трепет - всеки един проверяващ има право да разследва, да пита, да налага глоби".

И продължи: "Няма процедура, която да може да докаже, кое е обосновано (бел. от ред. - увеличение на цените) и кое не е. Въвежда се страх. Той се насажда от контролни органи на държавната администрация. Това е по-особено от всички форми на регулиране на цените".