ПЕТЪР КИЧАШКИ ПРЕД СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: ГРЕШЕН Е ПОДХОДЪТ НА ГОСПОДИН БОРИСОВ ДА ХВЪРЛЯ КЪРПАТА, ДА ПОДГЪВА КОЛЯНО ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СЕ СЪБЕРАТ НЕДОВОЛНИ ГРАЖДАНИ НА ПОРТАЛА

Докторът по конституционно право Петър Кичашки пред Соня Колтуклиева в разговор за протестите срещу бюджета, организирани от опозицията:

СК: Господин Кичашки, какъв е Вашият коментар за вчерашния протест, сбироток от политически партии, ултраси, антураж на подсъдимия Васил Божков, запалянковци, даже и млади локали, хора случайно преминаващи. Както се пошегува един колега - събраха се пет хиляди бюджетари. Наистина беше смехотворно, а още по-смехотворни бяха екзалтираните лидери на протеста Асен Василев, Ивайло Мирчев, Найо Тицин, Кирил Петков.

ПК: Вижте, сега аз уважавам всяка форма на протест в едно демократично общество.

Протестът е част от свободата на изразяване, свободата на съвестта, на мисълта. Всеки има право да протестира, без значение от къде идва, какъв му е бекграунда, всеки има право да протестира. Моят проблем идва не е с това, че хора протестират.

Проблемът е, че свободата на словото не суспендира с фундаменталните принципи на демокрацията. Ако демокрацията работеше така, който излезе на площада - управлява, тогава щяхме да живеем в диктатура, защото всеки, който е способен да събере по-голяма тълпа от опонента си, ще управлява. Това не е демократично. А за това на нашите драги съселяни от така наречената демократична общност леко им се подигравам.  Защо? Защото те са се самонарекли демократична общност, а по същество нагона е авторитарен. Идеологическото разбиране е авторитарно.

Така че, мисля си едно, в България имаме незряло разбиране за обществените принципи и стандарти, които следва да се спазват в демократично общество. Значи, когато някой протестира, този човек има право да протестира и ти, като управляващ, можеш да се вслушаш в него, можеш да не се вслушаш. Обаче нямаш право да изземеш на тези стотици хиляди милиони, които са гласували в деня на изборите, да им изземаш възможността те да определят съдбите си. Защото ние сега в момента живеем, в последните години, в ситуация, в която имаш хора, които отиват и гласуват на изборите, стотици хиляди хора гласуват на изборите, те разпределят силата на различните политически субекти от Народното събрание. Един от тези субекти, който обикновено не е с най-голямо присъствие, казва аз не съм доволен от разпределението на гласувате, излизам с моят твърд електорат на площада и по някаква неведома логика, по някакви неразбираеми за мен механизми, властта  капитулира пред диктата на улицата, подгъва коляно, хвърля кърпата и казва извинявайте, айде пак на изборите, само бъдете тихи, спокойни, добрички. Не го разбирам този рефрен, наистина не го разбирам, за мен е по-опасен.

СК: Г-н Кичашки, днес сутринта лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че ще предложи на Съвета за съвместно управление да изтеглят бюджета на правителството. Това какъв сигнал е, че се съобразява с улицата или че Ивайло Мирчев му е пратил гневен СМС и го ядосал?

ПК: Аз имам доверие в политическите рефлекси на господин Борисов, но мисля си, че това е грешен подход. Хвърлянето на кърпата всеки път, когато се събрат недоволни граждани на портала, не е практика, която може да бъде устойчива дългосрочно. Не може да подгъваш коляно, когато някой ти каже, аз те мразя, аз искам да те няма, искам да изчезнеш, искам те в затвора. И сега тази свръхсетивност към настроението на улицата, за мене не е добра дългосрочно. А казвам, изпитвам уважение към опита на господин Борисов, които със сигурност знае много повече от мен как се управлява държавата, въпросът е, че гледайки го отстрани, не ми се струва логично.

Трябва да почнем да изместваме политическия дебат от пленарна зала, където му е мястото и го пренасяме на площада, където единствения, което има значение, е тоя да я вика по-силно. Ама толкова е така, излизам аз на площада, аз съм доста гръмогласен.

Разбирате ли, няма устойчивост в това поведение. Необходимо е малко хладнокръвие, малко самочувствие. За управляващите са гласували стотици хиляди хора.

Това е по същия начин, по който в САЩ за Тръмп са гласували милиони хора, десетки милиона хора. А в Щатите имаше много по-големи протести от тези, които ги имаме тук. Протести, които се измерват в милиони, които в процентно отношение за обществото са много повече от протестите, които имаме в България, без значение кой ги прави протестите в България. Мислите ли, че в Белия дом на някого му е минало през главата да оттеглят бюджет на правителството или да подават оставка. По някакъв начин генерално да променят политическото си поведение въз основа на протестен натиск.

В зряло общество, в зряла демокрация протестът е част от свободата на изразяване, от свободата на мисълта, обаче той не може и не трябва да иззема ролята на демократично избраните институции, защото тогава вече няма демократично избрани институции. Те капитулират пред диктата на този, който може да вика по-силно. За мен това е грешка, този подход е грешен. Но ще видим, може и да не съм прав. Не съм им в обувките, не знам какви ги мислят, но просто ми се струва странно.