Астрономическата зима в България настъпва днес в 17:03 часа с настъпването на зимното слънцестоене, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Зимното слънцестоене отбелязва най-късия ден в годината в Северното полукълбо и съответно най-дългия ден в Южното.
То бележи края на годишния "поход" на Слънцето нагоре или надолу в небето. Зимното слънцестоене е моментът, в който звездата прави най-късата си и най-ниска дъга. След това тя започва да се издига отново и всеки следващ ден до края на юни става малко по-дълъг.
Хората отбелязват слънцестоенето от векове с празненства и паметници като Стоунхендж, който е проектиран да се подравнява с пътя на Слънцето по време на слънцестоенето.
В София Слънцето изгря днес в 7:54 часа и ще залезе в 16:56 часа, като продължителността на деня е девет часа и две минути. Луната е във фаза един ден след новолуние.
Зимата е един от четирите сезона в умерения пояс, наред с пролетта, лятото и есента. Астрономично сезонът започва със зимното слънцестоене - около 21 декември в Северното полукълбо и около 21 юни в Южното, и завършва с пролетното равноденствие, което настъпва около 21 март в Северното и около 23 септември в Южното полукълбо.
През зимния сезон традиционно се отчитат най-ниските температури за годината, а в районите, по-отдалечени от екватора, са характерни и значителни снеговалежи.