АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: ДОКАТО НИЕ НЯМАМЕ ЕДИН ОДИТ НА УСТРОЙСТВАТА ЗА ГЛАСУВАНЕ ПРЕДИ И СЛЕД ИЗБОРИТЕ, СЪМНЕНИЕ В МАШИНИТЕ ВИНАГИ ЩЕ СЪЩЕСТВУВА 

Александър Андреев, говорител на ЦИК, в интервю пред Соня Колтуклиева:

СК: Господин Андреев, отново и отново възниква въпросът за това изцяло ли да се гласува с машини или с машини и бюлетини. Практиката показва, че по-голямата част от избирателите предпочитат бюлетините, пак и по-честно и коректно е те да преценят как да гласуват. До кога ще продължава този спор, защо се повдига, с какви цели и кога ще се взема окончателно решение, ако това изобщо е възможно?

АА: Аз лично започвам да ставам скептик от гледна точка на въпроса дали ще се вземе окончателно решение как да се гласува - не само в тези избори, които сега ще дойдат, но и във всички следващи - дали ще бъде с машини или с хартия. Защото тук въпросът, който винаги се повдига, е до каква степен имаме доверие в използваната технология. А реално погледнато, както сканиращите устройства, така и машините за гласуване, които ние познаваме от предходните избори, използват софтуер. Те са машини и във всички случаи ще трябва да бъдат одитирани, т.е. да бъдат подлагани на една проверка, която да гарантира честността на гласуването, а именно, че даденият вот от избирателя да може да бъде правилно отчетен и той в един последващ момент, ако бъде проверен, да не води до съмнение, че има повече гласове от гласувалите или че неправилно са отчетени. Защото това, което събуди отново дебата във връзка с машините, независимо какви са те, това е Конституционното дело, решението по Дело 33 от 2024 г., в което бяха установени различия. Една част от тези различия са обяснени с това, че не бяха отпечатани бюлетините от машинно гласуване, но в друга част, така както е в момента по делото в Административен съд, образувано от БСП във връзка с изборите за кмет, има разминавания в паметта и в бюлетинките от машинното гласуван. И тук стои този въпрос - кое е вярното, на какво се дължи това, може ли да бъдат одитирани, може ли да има гаранция, че правилно се отчита гласът, следователно, че може тази технология да бъде запазена. Това, разбира се, поставя редица въпроси, свързани със  софтуера, с хардуера, т.е. неща, които ние чуваме постоянно, които се обсъждат в публичната среда, в медиите, включително, това беше една голяма част от дебата, който се водеше и в рамките на Правната комисия.

СК: Вие имате опит и като председател на Централната избирателна комисия, и като неин говорител, на чия страна бихте застанели? Лично за Вас как трябва да се осъществява гласуването, за да е максимално коректно отчетен резултатът?

АА: Вижте, за мен на въвеждането на всяка една нова технология води след себе си начина на установяване на достоверността на гласуването и на отчитането на резултатите. Аз лично съм привърженик на гласуването с хартиена бюлетина, защото установихме в практиката, че машините или създават съответни проблеми, т.е. отпечатват бюлетини, или пък всяка една машина може да даде дефекти, да не работи. Т.е. в крайна сметка, дори и в тези случаи, в които машината не работи, пак се минава на хартиено гласуване. Аз лично считам, че няма такова затруднение и не може ние да подценяваме българските избиратели, че те не знаят и не могат да гласуват с хартиени бюлетини. В случаите, в които може да бъде казано, че има недействителни бюлетини, може би в определена степен тази недействителност се дължи на отношението на избирателя към политическите партии, които участват, към това, че няма необходимите послания, към липсата на доверие в държавните институции. Т.е. много други неща, които биха могли да повлияят. Защото за мен, ако трябва да бъде въведено изцяло машинното гласуване, то ще наложи няколко съществени неща. Не първо този подход на поправка на Изборният кодекс за всеки избор в последния момент, в който е възможен, и то така, че да удовлетвори исканията на една или друга политическа сила.

Трябва изцяло да бъде преработено тялото на Изборният кодекс, тъй като то, когато е приемано през 2014 година, независимо от всички промени, е направено, т.е. Изборният кодекс е направен за гласуване с хартиени бюлетини. И на второ място, докато ние нямаме един одит пълноценен, който не е само на демо-версията на машините преди изборите, но и след изборите, това, което направи Конституционният съд, въпреки, че в рамките на едно висящо производство по обявяване на незаконосъобразност, частична, на изборите, то до момента, до който ние нямаме отговор на въпросите, може ли да се счита, че всеки един глас е правилно отчетен, до тогава съмнение в машините винаги ще съществува. То вече съществува първоначално и в новите машини, които се предлагат да бъдат използвани в тези избори, които бяха приети поне в рамките на правна комисия на първо и второ четене, а именно оптичните сканиращи устройства, защото и те имат софтуер, и те отчитат резултат. И в рамките на тези съмнения, ние нямаме как да имаме доверие в изборния процес.

СК: Професор Михаил Константинов твърди, че 830 са проблемните секции, в които има съмнение за подправяне на вота, вероятно в по-голямата си част с хартиени, бюлетини, но казва, ако там партиите изпратят свои наблюдатели, проблемът ще бъде решен. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

АА: Моето мнение много се доближава до изразеното от проф. Константинов, защото това, че имаме определен брой секции, в които има съмнения за наличието на контролиран или купен вот, в тези секции ние няма да решим проблемите с видеонаблюдение. Ние можем единствено да решим проблемите, не и с технологии, които въвеждаме нови и повсеместно във всички секции, а с участието на наблюдатели, на застъпници, на представителите на партия и коалиции, които да следят провеждането на изборния процес и отчитането на резултатите в тези секции. Защото гласуването в тези секции няма как да бъде установено само с видеонаблюдението. Ние видяхме, че видеонаблюдението показва в последствие наличието на определени явления, определени проблеми, но в крайна сметка те са след като е протекъл изборният процес, след като са установени резултатите. Единствено могат да бъдат променени - това, което е отчитането на резултатите в тези секции, само ако бъде обжалван изборът и неговата законосъобразност. Това означава, обаче, ние да решаваме и да лекуваме болното състояние, а не да имаме превенция на такива явления, които водят до манипулиране, ако може така да се изразим, върху изборите и изборния резултат. За това, колкото повече е ангажирана гражданската съвест, гражданската енергия да се проведат честни избори, е много по-вероятно да решим проблема, отколкото ние да разчитаме, че ще променим технологията, че ще се гласува вече не с тези машини, а със сканиращи устройства и хартиени бюлетини. И по този начин, като не се отчитат резултатите, но това не решава проблема за контролирания и купения вот. Защото контролираният и купеният вот е въпрос, който стои извън рамките на самото отчитане и на резултатите. То е в процеса на гласуване и в тази връзка решение не може да се намери само по себе си с технологията, която ние въвеждаме.