Бих разбрала идеята, ако кандидат-кметовете не просто бяха поседели в инвалидните колички, а бяха провели поне 3 дни кампанията си от тях; бяха преминали през половин София, бяха слезли в метрото, бяха влезли в обществени сгради, в поликлиники...за да видят какво им е на инвалидите всеки Божи ден.
Така, ухилени, ми приличат на историята с принц Уилиям, който, след обвиненията за прекомерния държавен бюджет, отпускан на кралското семейство във Великобритания, преспа една нощ с бездомните под лондонски мост, сетне се прибра в Кенсингтън Палас и така до ден днешен спи в разкошния си дом с чиста съвест, а бездомните станаха още повече, даже си имат постоянен бивак в подлез, недалеч от Бъкингамския дворец.
“Никой не може да влезе в обувките на другия”. Английска мъдрост.