Следващият път, когато Ивайло Мирчев се разкрещи като побеснял по коридорите на парламента; когато младите асистенти снимат крясъците му с възхищение; когато гледате неговото телевизионно участие със закани: “шамари и юмруци”; когато отново видите неговото видео как се разправя с доставчика на храна; когато крещи на платените протести срещу тези, на които доскоро се е мазнил … само за миг си помислете, че тийнейджъри го гледат и смятат това за нормално.
А после отиват на някой хълм и се държат брутално …
Насилието е заразно.
Соня Колтуклиева, Фейсбук