КМЕТЪТ АТАНАС КАЛЧЕВ ПРЕД СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: ГЕОРГИ БЕШЕ РАБОТАР, ДОБЪР И ПОЧТЕН. ТЕЗИ ХОРА МИНАХА ГРАНИЦИТЕ НА ВСИЧКО

Атанас Калчев, кмет на Кричим, пред Соня Колтуклиева:

СК: Господин кмете, изразявам най-искрените си съболезнования за жестоката смърт на Георги, вашия съгражданин. Днес го изпратихте по вечния му път. Какви са настроенията в Кричим?

АК: Благодаря първо за вниманието на вашата медия не само към случая като цяло, но към и отношението към всички граждани на града. Хората, меко казано, са потресени от всичко. Това няма да мине след един или два, или три дни. Общото усещане, нагласата е такава, че очакват справедливост от съда, възмездие от Бог. Възмездие и справедливост. Наясно са хората, че понякога справедливостта не кореспондира със законите, обаче това е. Към момента е така. Така че това очакват, надяват се, разчитат и вярват.

СК: Вие познавате ли лично семейството на Георги, него самия? Познавахте ли го?

АК: Лично така в много близки отношения не съм бил. Познавах го като човек от града. Той беше един скромен, добър, бих казал незабележим човек, трудов човек, почетен човек, работар. Лично не ми е бил от най-близкия кръг приятели, познати или пък семейството. Но неговото семейство, на времето, когато аз бях малък, ги уби мълния. Моята майка, Бог да я прости, беше с неговата леля, приятелка. Това е като близост.

СК: Имате ли представа, Георги с какво образование е бил?

АК: До колкото знам, май със средно образование момчето. Работар. Не е някакъв изявен такъв.

СК: От негов братовчед разбрах, че работи предимно на полето, когато го извикат. Не се е боял от никаква работа и както се изрази той: „Георги едно яйце не е откраднал при живота си“.

АК: Абсолютно са прави. Тук да съм честен със вас - никога по никакъв начин индикации за каквото и да е било не е имало спрямо това момче. Само това, че на мравката път е правил.  Познавам част от хората, при които е работил  - по-едри земеделския производители. Лично той не знам дали е имал някакво по-маломерно стопанство за земеделска продукция. Може би е имало и такова, обаче е било много малко. При братовчед му също е работил известно време в строителството. Така, че това е, пак казвам, работар, добър, почтен, скромен човек, както и да звучи – незабележим в своята кроткост.

СК: Във вашия роден град живеят десетина хиляди души, а ако Георги е бил педофил, това щеше да се знае, предполагам? Както се опитват да го изкарат, особено младите побойници, които са го вкарали в капан.

АК: Да, така е, Вие сте много права тук, че поне щяхме да имаме някакви индикации. Кричим в малък град, нямаме села в общината, за да бъде разпръснато населението и да се прехвърля този чул от ония, другия от третия…Тук всичко е компактно, всичко се знае, кой за какво, кога и как, без значение за хубаво ли, за лошо ли. Така, че за това момче абсолютно никакви мнения, индикации, за каквото е да било по тези направления, които го обвиняват. Хомосексуализъм, педофилство…И най-сериозното, най-истинското, с което се потвърди, че той наистина не е такъв, е самото присъствие на пловдивския митрополит Николай. Даже да е имало някакви индикатори за такова нещо, пловдивският митрополит би ли дошъл лично да отслужи опилото и да извърши погребението на такъв човек?!

При най-малки съмнения за това, в което искат да го натопят, да го окепазят….тия хора минаха границите на всичко.

СК: Да, такава жестокост на такива ранни години….Понеже Вие сте много мандати вече кмет, политик сте, какво според Вас трябва да се промени, никога повече, да не се повтарят такива садистични побоища и убийства?

АК: Ами, госпожо Колтуклиева, лично мое мнение тук изразявам. В момента считам, че сме в някакъв разпад на ценности, като цяло, било то християнски, общочовешки ценности и благодетели.

Би било добре наред с това, което всички ни казват -  да започнем от семейство, от училището, да се връщаме малко или много към нашите ценности, човешките, християнските. Това даже ги съветвам и тези хора, които са атеисти. Мисля, че с общи усилия, ако почнем всичко това едновременно, защото вече няма време да ги степенуваме нещата, мисля, че ще стигнем до някъде. Поне дето се казва, то за нас може и да не е, обаче да опазим децата и на нашите деца децата.

Така че, това мисля, че е основното. По всякакъв начин поквари се основната клетка на обществото - семейството. Вие имате много репортажи за това, аз съм един вид поддръжник като цяло на Вас. Вие сте човек, който, така да се каже, е много по-напред с нещата.

СК: Така е, винаги настоявам каквито и драми да станат, и младежки разпри, и появата на локалите, на бандите или смъртта на млади хора по пътя, че всичко зависи от семейството. От семейството тръгват тези побойници, от семейството тръгват тези дрогирани или пияни шофьори. Семейството е това, което трябва да възпитава ценности, и най-вече родителите с личен пример.

АК: Ние сме обществото, ние сме държавата, като цяло хората, така че дано това нещо, което се случи, този трагичен случай, да ни жегне доста, за да можем да тръгнем в някаква друга посока. То семейството е част от ценностите ни като християни, като православни християни, част от християнските добродетели, които ни учи вярата, така че дано да има нещо, някакъв подем и в духовен смисъл и като цяло в човешки. Ние сме се загубили, може би, като общество.

СК: Не, искрен сте, за което Ви благодаря. Аз също вярвам, че Бог ни изпраща това изпитание за страшната смърт на Вашия съгражданин Георги, за да раздруса обществото, да го накара да размисли - всеки един за собствените си действия. Благодаря Ви, господин Кмете!