ПЕТЪР ИВАНОВ: ЧАРОВНАТА ГЕРИ ОТ СТРУМЯНИ НОКАУТИРА РАДЕВ

Окованата съвест: Как калните ботуши на Струмяни спукаха балона на стерилната власт

Случаят от Струмяни не е просто полицейски инцидент. Той е диагноза. Брутална, визуално перфектна и безпощадна метафора за екзистенциалната агония на българското общество. На сцената на това планинско бедствие се разигра вечният, класически български сюжет: сблъсъкът между автентичната човешка съвест и бездушната, дебелокожа и мазна, държавна машина.

Визуалният разлом: Преторианци срещу граждани

Снимките и видеото, които взривиха социалните мрежи, лишиха властта от ПР комфорт.

От едната страна на барикадата видяхме физическото въплъщение на системата – униформени служители, чийто външен вид излъчва чиновническо наднормено тегло, лоша хигиена, застаряващ комунистически рефлекс и онази специфична интелектуална сухота, която познава само една команда: „Дърпай и бий“. Тяхната мисия не беше да спасяват хора, а да подсигурят стерилна, безопасна среда за скъпия гост от София…, пардон, от харманлийските села.

От другата страна застана толкова хубавата Гери. Образована, културна, възпитана млада жена, и майка, дошла като доброволец на терен. Красавица с кални ботуши, с лопата, която гордо и без свян заявява, че е от това село, но тя притежава далеч по-висок морал, по-голяма гражданска култура и харизма от целия властови антураж, взети заедно.

Тя не дойде за камерите – тя дойде заради гората, заради селото си, заради умиращата България, заради Истината.

И в PR план Гери нокаутира премиера Радев с тежък нокаут, от който възстановяването му е доста трудно, а може би и невъзможно.

И точно затова получи белезници.

Защото в държавата на фалша автентичността е най-опасното престъпление.

Театърът на загрижеността на фона на „Боташ“

Поведението на премиера Румен Радев в Струмяни беше учебникарски пример за примитивен, популистки и комунистически ПР.

С отработени военни жестове, суров поглед, бяла риза, с покачване по натрупани клони и боклуци, със заучени глуповати речи той отново заговори за „борба с мафията и олигархията вътре в службите“.

Парадоксът е толкова огромен, че граничи с див цинизъм: същите тези служби, които той уж бори, оковаваха граждани зад гърба му, за да не смутят държавническото му спокойствие и политическия му рахат.

Колко струва загрижеността за бедните струмянци, когато тя е поставена в контекста на милиардния грабеж „Боташ“?

Как да повярваме на загрижеността за наводненията, когато държавата години наред си затваря очите за дървената мафия, която изсича и изнася горите на същите тези села, превръщайки всеки дъжд в бедствие?

Властта иска народът да бъде просто ням, бездушен и благодарен декор.

Когато декорът проговори и зададе екзистенциални въпроси, веднага бива натикан от трътлестите катаджии в „обособено място за журналисти“ или в мръсната вмирисана на крака патрулка.

Дигиталният отдушник и бързите ПР жертви

Разбира се, системата веднага задейства своя спасителен механизъм (damage control). Последва светкавично уволнение на полицейския началник в Благоевград.

Изпитана тактика: жертва се пешката, за да се спаси царят.

Властта ни казва: „Ето, вижте, ние сме справедливи, проблемът е локален“.

Но това е лъжа. Проблемът е системен. Уволнението на един директор няма да промени милиционерската простащина, която винаги вижда в будния гражданин враг.

Ролята на Мрежата

Социалните мрежи свършиха своята работа – те разкъсаха информационната завеса и показаха истината. Но тук се крие и голямата опасност. Фейсбук активизмът твърде често действа като психотерапевтичен отдушник, като дигитален клапан за изпускане на парата. Ние се възмущаваме, пишем гневни коментари, споделяме постове и... заспиваме с усещането, че сме свършили нещо. А системата “Радев”просто изчаква бурята да премине.

Пътят извън агонията

Случаят „Струмяни“ е преломен, защото ни показа изхода от моралната ни криза.

Той е в еманципацията на българската провинция.

Изходът е в хората като Гергана, които спряха да чакат „спасители“ и „генерали“, а взеха съдбата и правото си в свои ръце.

Агонията на обществото ни ще приключи едва тогава, когато спрем да изразходваме гнева си в Интернет и превърнем виртуалното си възмущение в трайна гражданска памет, упорита битка и… нокаути.

Време е да разберем, че институциите дължат вярност на хората с калните ботуши, а не на костюмираните тарикати в ПР балона - Баце, Шиши, Радев, буля Илияна, Кирето, Гюров, Копринката, Фритюрника, Зарков, Копейкин…

Докато не го постигнем, белезниците в Струмяни ще останат белезници за бъдещето ни.

***

Хроника на абсурда

Автентичните цитати и факти, които оголиха истината, и които няма да забравим:

* „Нямате право да ме пипате, аз съм доброволка тук!“ – Първите думи на Гергана Петрова, когато полицаите я обграждат, илюстриращи пълния абсурд на ситуацията. Докато държавата закъснява с техниката, хората с калните ботуши са на терен, но биват третирани като престъпници.

* „Искаме да попитаме защо се изнася гората на Струмяни и кой позволи това?“ – Въпросът, който активистите се опитаха да зададат на премиера. Точно този неудобен въпрос превърна „зоната за сигурност“ в зона за цензура. Властта не дойде да чуе защо селото се дави, а дойде да се снима.

* „Заповедта е такава – има обособено място за журналисти, вие нямате акредитация.“ – Фразата на дебелите и застарели униформени служители, която официализира разделението на „наши“ (удобни) медии и „опасни“ (граждански) гласове. Концепцията за „кошара за журналисти“ се превърна в символ на страха на управляващите от “народната любов”.

* „Ние водим безкомпромисна битка с олигархията и мафията вътре в самите структури.“ – Думите на премиера Румен Радев пред камерите, изречени почти в същия момент, в който НСО и МВР малтретира и “изолира” с белезници Гергана Петрова. Контрастът между думи и действия никога не е бил толкова циничен.

* „Разпоредил съм пълна проверка и незабавно отстраняване на отговорните лица.“ – пак Радев с бялата риза. Стандартната фалшива чиновническа реакция след избухването на скандала. Рефлекс, който доказва, че за властта справедливостта не е ценност, а кризисен ПР, задействан едва след като клипът събра стотици хиляди гледания.

Бог да пази България!

 

Петър Иванов, Фейсбук