Коментар на Катрин Георгиева във Фейсбук:
Хей, МОН, вие започвате ли работа в 7:30?
Кажете, започвате ли?
Защото деца в трети клас, на 8 и 9 години, стават в 6:00, пътуват и в 7:30 вече са изпънати на чиновете. Готови да решават задачи, да слушат активно и да трупат знания.
Ама качествено. С концентрация. С желание.
В 7:30 сутринта.
Нищо, че едва са отворили очи. Нищо, че някои още не могат да преглътнат закуската си. Програмата трябва да върви. Материалът трябва да се вземе.
А детето? То трябва да смогне.
После идват допълнителните помагала, които всяка година „доброволно“ купуваме. Защото учебникът явно не стига. Трябва още една тетрадка, още един сборник, още упражнения.
И след тях — тонове домашни.
След часове на чина детето се прибира, за да седне отново. Да дописва. Да дорешава. Да довършва. А ние стоим до него и се опитваме да обясним онова, което не е успяло да разбере между бързането, умората и следващия урок.
Ако пак не се получи — плащаме уроци.
Плащаме, за да бъде обяснено спокойно.
Плащаме за време, за внимание, за упражнение.
После слушаме колко е важно децата да бъдат самостоятелни.
Кога ги учим на тази самостоятелност, ако непрекъснато ги притискаме да наваксват?
И разбира се, трябва да спортуват. Да се движат. Да развиват талантите си. Да рисуват, да свирят, да учат езици.
Само че някой трябва да ги вземе, да ги закара, да ги изчака и да ги върне. В часовете, в които същият този родител трябва да е на работа.
С какво време, МОН?
С какви сили?
С колко заплати?
После вечерта гледаме едно изтощено дете над недовършената тетрадка и се чудим дали да настояваме за още една задача, или най-после да го оставим да си легне. Защото утре алармата пак ще звънне в шест.
И някъде в този график трябва да има детство.
Време за игра. За приятели. За разходка. За скучаене дори. За вечеря със семейството, която не приключва с „Хайде сега да видим какво още имаш за домашно“.
Пиша това като ядосана майка. Защото ми е болно да гледам как ученето се превръща в изтощение още в началните класове.
И не, не обвинявам учителите. Виждам как и те се опитват да поберат всичко в часовете и изискванията, които са им поставени.
Питам хората, които определят тези изисквания: кога за последно проследихте целия ден на едно дете? От алармата в шест до последната написана дума вечерта?
Искам детето ми да учи, да полага усилия и да носи отговорност. Но искам да има време да разбере наученото, сили да се зарадва на успеха си и желание утре да отвори учебника отново.
Колко още трябва да натъпчем в деня на едно деветгодишно дете, преди да признаем, че сме прекалили?
.jpg?token=8ec02d6ec6117595a423632e40d50539)
.jpeg?token=5ce3280cb3dbfdf52b13b841b79c2756)
.jpg?token=1e4ab30fbee50752bd9d30b5327deae3)
.jpg?token=6e092639fbb6ea19a066bed85e7c1d88)
.jpg?token=00f0d87df96a0573b681914b89cf54cb)
.jpg?token=0ffd4824fa26754c615f613474445a1c)
.jpg?token=70987e600492c6c30eb1a86e6f317f34)
.png?token=5ea5832336c8af96f1062213df92901b)
.jpg?token=a1f153c3eb53042650bb06f75c0ded38)
.jpg?token=46797a02f3ff61eb776e52d72987cd5c)
-118x75-resize-quadrant(C).jpg?token=12e54babd363956decbf80670b0bd3b6)
.jpeg?token=ba65f1ca7fbb4627e71435102ef879cd)
.jpg?token=5c94cb4f8258ade29260c915485759a0)
.jpg?token=98d32173f279a93c3b7dde52c49f4ea8)
.jpg?token=56766d912d76385c417a59f4cdf63a18)
.jpg?token=8a3274549dbbfc0ae19e00c9fdfaac04)