ЧИСТО НОВА ЛЮЛКА ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ БЕ УМИШЛЕНО ИЗПОЧУПЕНА

Едва два дни след монтирането на люлка за деца със специални потребности в столичен парк, тя вече е повредена.
Люлката е рискова за използване след нанесената повреда, каза фотографът Анна Йончева. Люлката беше монтирана в парк "Света Троица" в София, след като фотографът организира благотворителна кампания "Различните деца на България" за събиране на средства.
"Люлката е в окаяно състояние. Току-що я снимах. Изпратих я отново на производителя", обясни за програма "Хоризонт" на БНР Анна Йончева.

Не може една част от обществото да даряват, да искат да направят нещо хубаво и в един момент останалата част от това същото общество да руши, коментира фотографът.

Йончева разказа, че заключалката на люлката при първоначалния монтаж е била с тримилиметрова стомана, а вчера са сложили подсилена - от шестмилиметрова стомана. "Това нещо днес сутринта е усукано. С мен имаше мъж, който се опита с ръце да го оправи - не стана. Това нещо е хванато и с някакъв инструмент е въртяно и е усукано".

"Вчера сложихме стикери, на които пише "Комбинирана люлка, пригодена за деца в инвалидни колички", тази сутрин част от надписа вече липсва. Първите букви са изтъргани, няма ги. Отдолу гумата, която е под платформата - това е гума, която е предвидена да издържа до сто килограмана на платформата, тя е изкривена", допълни картината Анна Йончева.

Фотографът изтъкна, че вече има инцидент - паднало дете от люлката. Деца се струпват върху платформата без абсолютно никакъв родителски кантрол, по 20 деца на люлката, сподели още свои впечатления от деня на монтирането на съоръжението Анна Йончева.

"Изложбата ще я има, просто обмислям дали да бъде с благотворителен характер, дали изобщо да се събират средства за втора такава люлка или да бъде изложба така, каквато ми беше, т.е. самият проект. Идеята ми беше да покажа тези деца, обществото да ги види, да научи за тях, да ги види усмихнати, щастливи. И ако във времето на проекта мога да сложа и едно съоръжение някъде, за да ги направя щастливи, ето, сложих го. Децата наистина бяха щастливи. Не мога да опиша с думи емоцията, която видях пред очите си. Как страхът, защото те не са се качвали, как техният страх, който беше в очите им, за две-три минути преминава в едно въодушевление, усмивка, страхотно изживяване и два дни по-късно... просто не знам. За мен наистина е отчайващо".