ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН: НЯМА ПО-ХУБАВИ ПРИКАЗКИ ОТ ТЕЗИ, КОИТО ЖИВОТЪТ СЪЗДАВА!

На 2 април през далечната1805 г. в Одензе е роден датският писател и поет Ханс Кристиан Андерсен. Той пленява детските сърца с романите „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“ и др. 

Именно в негова чест днес се празнува и Международният ден на детската книга.;

По този повод 5GMedia събра за вас някои мъдри мисли и любими цитати от творчеството на Андерсен:

„Няма по-хубави приказки от тези, които животът създава.”

„Не трябва ли всички ние на земята да предложим на другите най-доброто, на което сме способни и всичко, което зависи от нас?”

„Наслади се на живота. Достатъчно време ще си мъртъв.”

"Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце."

"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите."

"Магарето често стъпква най-красивото цвете, а човек – сърцето на своя брат."

„Само да живееш не е достатъчно. Човек има нужда от слънце, свобода и малко цветя.”

„Вярно е, че бях пробита като фалшива монета, но туй няма никакво значение, щом наистина не съм фалшива. Трябва само да имаш търпение и да чакаш: а в края на краищата истината винаги излиза наяве!“

"Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно".

***

Вероятно малцина от нас знаят, че един създателят на "Малката кибритопродавачка" e посещавал българските земи и е успял да се докосне до нейната уникална природа и бит. Датският писател посещава българските земи през далечната 1841 година по време на своето европейско пътешествие. Впечатленията си от българските земи Ханс Кристиан Андерсен споделя в своя пътепис „Пътуване по Дунав“. Възхищението му от българската природа се среща из целия пътепис, но може би най-ясно е изразена в следния параграф:

„Летни облаци ли са това, високо над хоризонта на България? Често съм виждал такива облаци над зелените поля на Дания. Това заснежени планини ли са? Така изглеждат Алпите, погледнати от столицата на Бавария. Но не, това е Балканът! Залязващото слънце позлатява белите заснежени върхове със своите лъчи. Прекрасна планинска земя, величието ти подтиква душата към всеотдайност!“