Съдии опитвали да пробият централизираната система за случайно разпределение на делата дори по време на почивки на екзотични острови. Това е едно от твърденията, чиято достоверност трябва да установи разследването на Софийската градска прокуратура, пише "24 часа". То започна в петък, след като стана ясно, че системата, която действа от 2015 г., е компрометирана и не е надеждна. Делото се води за компютърно престъпление, а техническа експертиза трябва да каже дали, кога и как е пробвано да се манипулира системата.
В петък, когато станаха известни констатациите на независимия одит, главният прокурор Иван Гешев сравни скандала с “коронавирус в съдебната система” и предупреди, че това може да доведе до “срив в доверието”.
Експертите, извършили одита, също се натъкнали на съмнителна атака. Потребител с IP адрес 151.23*.***.** на два пъти опитал да влезе в базата данни. Първия път в 22,38 ч на 4 октомври 2016 г. , втория в 22,47 ч на същата дата. Известното за IP адреса е, че се намира в София.
“Към този момент не може да се каже дали атакуващият е успял да извлече данни, тъй като няма възможност да се провери полученият отговор от сървъра”, казват експертите. Засега изводът им е, че опитът бил неуспешен. Дали е единствената ще каже експертизата.
Проверката на система била от 17 февруари до 5 март т.г. Тестовете се провели в сградата на Висшия съдебен съвет (ВСС), където се намира централният сървър. Експертите се сблъскали и с трудности, защото не им било оказано пълно съдействие.
При тестването констатирали “много критични уязвимости, които могат да доведат до цялостна манипулация на резултатите от случайни разпределения на съдии по съответните дела”.
Оказало се, че уж много сигурната система дава възможност на съдия, който има право да разпределя дела в своя съд, да добавя нови съдилища.
Също така да има достъп и да редактира информация на съдилище, в което не работи, да редактира и изтрива технически номер, да влиза и да изтрива регистрирани дежурни съдии, да видоизменя данни на други потребители, да разпределя дело на съдия от друг съд.
“Системата използва технологии, които не са съвременни и голяма част от атаките са приложими”, е изводът в одитния доклад.
Според експертите “тя е написана без фокус върху нейната сигурност”.
“Откритите уязвимости са лесно осъществими дори от човек, който не е с технически умения и с малък опит в киберсигурността”, казват IT специалистите.
При тестването те забелязали в журналните файлове “следи от потенциално злонамерена дейност”.
От 23 дейности, които могат да се извършат в нея, при 11 нивото на риск било високо.
Сред тях - разпределяне на дело на съдия от друг съд, достъп на данни на потребители от чужд съд, изтриване на отсъствия и т.н.
***
„Системата за разпределение на делата на ВСС не е сигурна. Тя не касае прокурорите, а само съдилищата. Намирам най-малко три групи уязвимости. Първата е външна намеса. Това си е чисто хакване – лице се опитва да влезе отвън и да я манипулира. Използва се хакерска програма, т.нар. SQL инжекция. Вторият начин е с участието на лица, които имат права в системата – административни ръководители, техни заместници или лица, натоварени с разпределението“. Това заяви пред Нова телевизия Боян Новански, член на ВСС.
Той сподели, че е чувал за платени суми за „правилно разпрделение“ на дела. Новански е категоричен, че ако има такива съдебни процеси, те трябва да започнат наново.
Ако се установи, че има дела, които са разпределени с манипулиране, не ми се мисли какво се случва - тези дела трябва да започнат наново, каза Новански.
В четвъртък на заседание на ВСС ще се реши дали да се мине на ръчно разпределение, както е било години наред.
***
Това е първият одит на централизираната система, въпреки че тя действа от 2015 г. Разработена е от “Смарт Системс 2010” ЕООД.
Случайното разпределение на делата е въведено у нас през 2005 г.
Въпросът за извънгаранционата поддръжка на системата се поставя за пръв път в началото на февруари 2019 г. Тогава става ясно, че последният договор със “Смарт системс 2010” е от 31 януари 2017 г. В него обаче не била предвидена извънгаранционна поддръжка. Той изтекъл в края на 2017 г. Въпреки това фирмата извършвала извънгаранционно обслужване.
Когато става ясно, че дружеството работи цяла година на добра воля, Атанаска Дишева от съдийската колегия пита кой ще прави поддържането, “като се загуби добрата воля”.
В сигурността на системата се осъмнява и правосъдният министър Данаил Кирилов. На 3 юли 2019 г. той отиде във ВКС, за да види как се разпределят делата в Търговската колегия. Там се решават правни спорове за милиони.
На 29 юли м. г. кадровиците решиха да се прави одит.
“Разочарован съм, но не съм изненадан”, каза Кирилов по повод резултатите от тестването. Той настоя шефът на ВКС Лозан Панов да му се извини, защото “вместо да се заеме с проблема, опитал да го злепостави”.