ВМЕСТО ДА СА БЛАГОДАРНИ ОТ НАМАЛЯВАЩАТА ЗАРАЗА, МНОГОЗНАЙКОВЦИ ПО ПАРКОВЕТЕ КРЕЩЯТ: "НЕ ИЗДЪРЖАМЕ ПОВЕЧЕ!"

Не разбирам логиката, според която “откриваме повече заразени, защото тестваме повече” е аргумент да се омаловажава заразата.

Или пък да се тропа с крак за незабавно отхлабване на мерките. Изобщо недоумявам внезапния копнеж на изнежените градски многознайковци по парковете (уж за доброто на децата!), където да си хвърлят пак фасовете и обелките от семки по тревните площи, да плюят дъвки и храчки по алеите, да си пъхат боклуците в процепите на пейките, да връхлитат с колелета и тротинетки върху неподозиращи пешеходци, да хукнат по планини (сякаш сега пък някой ги е спрял!) или да ни причиняват биологична бомба с настояването за връщане на децата в училище-не от загриженост за образованието им, а просто защото по принцип не са свикнали да прекарват толкова време с тях.

И не стига, че все пак получиха разумна възможност за достъп до парковете, ми сега пък било и “полицейщина” това да се разхождаш по определени маршрути!

В условията на крещящо ненамаляваща зараза, вместо да са благодарни, че заради адекватните мерки България се разминава леко, многознайковците не спират с кресливото: “ма, не издържаме повече, върнете ни правата и свободите, дайте да опитаме да разхлабим всички мерки, пък да видим какво толкова ще стане”.

Сигурно съвсем същото си е мислел и онзи келеш в джипа, който връхлетя отзад върху колата на Милен Цветков - “я да опитам, за да видя какво ще стане”.

А като натиснеш газта на 150 км/ч и прелетиш на червено, убиваш хора. Обикновено това става.

И няма нужда да го виждаме. Или да чуваме поредното алтернативно мнение по въпроса.

София, Маргарита Бойчева