Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често традициите и обредите се преплитат.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки е трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” — за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.
На следващия ден по венеца се гадае за здравето, на този, на когото принадлежи.