Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често традициите и обредите се преплитат.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки е трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” — за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.
На следващия ден по венеца се гадае за здравето, на този, на когото принадлежи.
.jpg?token=afc83e0012bcdd9fefcc40ce247b4950)
.jpeg?token=5d68eda4471a6b8fafdcb3ed2f42a460)
.jpg?token=7a5a5d79b28e8f34143bce743d7ccb0d)
.jpg?token=194bb738dbefdd5b70a591abdf7e81b3)
.jpeg?token=3e5cd15579511b5853e614b0cf98dd1a)
.jpg?token=d4aff880dcd5beee2d16c80371045920)
.jpg?token=0e4e0b40acc6dce82feff152591d2825)
.jpg?token=ba263188f597fdca8c1a1fa068419684)
.jpg?token=8b72c9e92f20d5cb9a23cc390fd9d430)
.jpg?token=d1bd50d64e585849c73ff8c02bb3d5a5)
.jpg?token=07679a2dbad466e2c8f3ac84991b24e8)
.jpg?token=225dc53b9c48ae58580eed5dcb842d56)
.jpg?token=067c2db2856e3a4c145344767c8a18a9)
.jpeg?token=6084e287db09cb658a41a01cec5bb612)
.jpg?token=6af94293f9ee6fa7b30bcdc86179a980)
.jpg?token=be944c06d1d2bd0a3eb0d73b817ea430)