БОРИСЛАВ НЕДЕВ: СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА, НСО И ВСЕЗНАЙКОВЦИТЕ - НЯКОЛКО ПРОСТИ ИСТИНИ ЗА ОХРАНАТА!

СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА, НСО И ВСЕЗНАЙКОВЦИТЕ - НЯКОЛКО ПРОСТИ ИСТИНИ ЗА ОХРАНАТА!

Нека обясня на всезнайковците няколко простички неща от гледна точка на човек, който близо 40 години се е занимавал професионално с охрана и повярвайте, поназнайва нещичко за охранителната дейност.

Първо - не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава!
Гражданите не са длъжни да знаят вътрешните правила и оперативните процедури, по които се охраняват VIP личности. Не са длъжни да познават охранителните периметри, разположението на охранителите и организацията на автомобилния ескорт.
Това е задължение на охраната, а не на гражданите!
Второ - журналистиката не е разходка в парка!
Работата на журналиста е да пита, да търси отговори, да се навира там, където другите предпочитат да мълчат. Понякога настойчиво, понякога нахално, понякога дори агресивно.
Има хора, които не харесват подобно поведение и се дразнят. Особено когато въпросите са неудобни!
Но... това е реалността. Журналистът може да дразни, да провокира и да прекрачва границите на добрия тон. Това обаче не му отнема правото на физическа неприкосновеност.
Ще разочаровам всезнайковците, които обясняват, как ако това било в Америка, Колтуклиева щяла да бъде застреляна на мига. Пълни глупости!
Такива ги съветвам да намалят екшън-филмите.
Не можеш да пребиеш журналист, камо ли да го застреляш, защото се опитва да направи сензационен материал или за това, че те дразни като комар в лятна вечер! Не можеш да го убиеш, защото задава неудобни въпроси!

А, сега да оставим аматьорските теории на компютърните лаладжии и да погледнем случая през призмата на професионалната охрана.
При автомобилната охрана има различни нива на защита - непосредствена охрана на лицето, контрол на достъпа до автомобила и организация на ескортиращия екип!
Тези елементи не работят независимо един от друг. Те трябва да бъдат координирани така, че да не се допуска пробив в защитата!

И тук започват сериозните въпроси към НСО!
Първият е свързан с организацията на непосредствената охрана.
При качването на охраняваното лице в автомобила, служителите трябва да осигурят контрол върху достъпа до него!
Всяко преместване на охранител от позицията му, трябва да бъде съобразено с обстановката и с необходимостта, защитата да остане непрекъсната.
Ако охранителят напуска непосредствения периметър, преди да е осигурена защитата на автомобила - както направи в случая гардът от НСО - това поставя въпроса за правилното разпределение на задачите и координацията между членовете на екипа.
На практика, той напусна поверения му за охрана периметър и направи достъпа до вратата, възможен!

Вторият въпрос е към шофьора.
Контролът на автомобила е част от охраната!
След качването на охраняваното лице затварянето и заключването на вратите, когато това е предвидено в конкретната организация на защитата, са съществени мерки за ограничаване на достъпа!
В случая възниква основателният въпрос, защо вратите на автомобила не са били заключени и блокирани, веднага след качването на охраняваното лице?
Това е въпрос към организацията на охраната и към хората, които са били длъжни да осигурят защитата.

Третият въпрос е най-важният - ПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА!
Да, Соня Колтуклиева отваря вратата, но дори когато охраняваното лице е изложено на потенциален риск, реакцията на охранителя трябва да бъде адекватна на конкретната опасност!
Физическата сила не е самоцел. Тя трябва да бъде необходима, контролирана и съобразена със ситуацията, а когато журналистката пада на земята, възниква и въпросът за последващите действия - оценка на състоянието 'и, след лошото падане на плочките, оказване на необходимата помощ и реакция при евентуално нараняване.
Професионалната охрана не се измерва с това, колко силно можеш да изблъскаш някого, а с това, колко добре можеш да предотвратиш опасността и да овладееш ситуацията!

И накрая да поговорим за любимото определение на много всезнайковци - "провокатор".
Много хора наричат Соня Колтуклиева провокатор.
Добре! Нека чисто хипотетично приемем, че е така.
Тогава обаче, би трябвало вместо да се дразнят, да са благодарни, че срещу охранявания автомобил е стоял "провокатор", а не фанатизиран въоръжен терорист от Хамас!
Защото, ако терорист, въоръжен с граната, беше успял да достигне до автомобила, при подобни пропуски в организацията на защитата и беше отворил вратата, по същия начин, по който успя да го направи Соня Колтуклиева, последствията можеха да бъдат катастрофални!
И сега нямаше да обсъждаме дали журналистката е била нахална, дали е задавала неудобни въпроси или дали е провокирала охраната.
Щяхме да говорим за загинали хора!...

Ето защо охраната не е работа нито за аматьори, нито за самозабравили се служители на НСО, които демонстрират сила, когато ситуацията вече е излязла извън контрол.
Охраната е работа за професионалисти, които умеят да предвиждат рисковете, да организират защитата и да реагират адекватно!

И нека всезнайковците запомнят едно :
Журналистът може да бъде неудобен. Може да бъде настойчив. Може да бъде провокативен, но охраната е тази, която трябва да бъде професионална!!!
Защото ако защитата е на ниво, няма значение кой стои срещу автомобила - журналист, гражданин, провокатор, Дядо Мраз или потенциална заплаха.

Охраняваното лице трябва да бъде защитено професионално, а когато охраната допуска пропуски, не журналистът е виновен за тях!
Отговорността е на тези, които са поели задължението да осигурят сигурността!

Борислав Недев