На 7 януари православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител - последният старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.
Йоан се ражда половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син.
Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.
Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото като за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, с кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнството на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: "Покайте се, защото се приближава царството небесно".
В периода от Коледа до Ивановден не се извършват помени. Ивановден се определя като най-празнувания имен ден в България. На този ден празнуват над 300 000 души. Отбелязва се паметта на св. Йоан Кръстител. Той е най-великият сред пророците, който ревностно проповядва идването на Христос сред хората.
На Ивановден продължава ритуала, свързан с вярата в чудодейната сила на водата. Още в ранни зори се носи прясна вода, пълнят се каци, а в тях се топят децата за здраве. Светецът е почитан като покровител на кумството и побратимството и затова в този ден младоженците гостуват при кумовете и ги даряват с вино, месо, кравай.
На Ивановден не може и без вкусни ястия. По традиция трябва да се приготвят едни от най-вкусните зимни гозби – свински ребърца с кисело зеле, варено жито, което присъства на почти всеки български празник, ошав от сушени плодове, вкусна баница със сирене, традиционна кървавица и луканка.