На 2-ри януари Православната църквата почита свети Силвестър, папа Римски, заемал папския престол от 314 до 335 година.
Според легендата това е свещеникът, който кръщава официално император Константин І Велики.
Свети Силвестър е смятан за покровител на животните. Празникът се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.
Той е професионалният празник на биволовъдите. Обичаят на празника има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите и метене на боклука, който не е изхвърлян от Коледа.
В нощта срещу празника момците, които са коледували, организирани в дружини, обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Тръгват с музика и песни, носят фенери. Стопаните държат отключени портите, а в обора оставят пита, месо и вино за дружината. Специален подарък, трябва да е приготвен от мома, която очаква любимият ѝ да дойде.
Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали.
Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. На трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.
Имен ден празнуват хората с имена Силвестър, Силва, Силвия, Силвана, Серафим, Горан, Горица.
Източник: Дир.бг