Слушах едно симпатично момче от Джен Z по Панорама точно преди Никулден, деня на шарана, не му запомних името, но сигурно ще го запомним, та момчето, второкурсник по история, ако не се лъжа, роптаеше срещу това, че нямало осигурени работни места за завършилите висше. Останалото бяха бунтарски клишета от поне две десетилетия (клишета, понеже с тях не се постигна нищо).
Примерно, Карловската болница е обявила десетки свободни места - от санитари, през медицински сестри, млади лекари, специализанти, та до специалисти, обаче не може да си запълни бройките и е на умиране. Много други общински болници в малки градове са на същия хал.
Да не говорим за производството - там недостигът на инженери е потресаващ. Да се насочат към Тракия икономическа зона.
Само че тези работни места не са в София. Нито в Пловдив, нито във Варна и Бургас.
Комунизмът лесно решаваше този проблем с жителството, първо, и второ - със задължителна месторабота след висшето. Няма не искам, няма не мога, няма откъде си.
Впрочем Джен Z трябва да мисли не с клишетата на миналото, а с онова, което иде. А то е ясно дори за нас, които не сме толкова добри с новите технологии - когато Джен Z станат 40-годишни, минимум 40% от работните места ще бъдат заети от AI.
Та така, нищо не започва от нито едно поколение, нито свършва с него.
Прочие Джен Z нямаше да го има, ако не бяха родителите му, както и те, ако не бяха техните и т.н.
Та работа има (все още), но не в София.
И висшето не може да е агреман за престижна и добре платена работа. Особено след като Джен Z са наясно как се пишат дисертации, според симпатичното момче.
Може пък, като вземе властта, Джен Z да въведе задължителното разпределение по месторабота, но струва ми се, ще е късно, понеже AI ще го е изместил. Дори мога да изброя първите десетина професии, които ще си идат.
Със сигурност там са предпочитаните от тях социология, статистика, политология, психология, междудругото, както е известно от историята, симпатично момче, последните изобретения на човешкия разсъдък първи плачат за смяна.
И така - ще последва поредно поколенческо изчезване. (Над това впрочем разсъждавам от две години насам.)
Не виждам бъдеще, докато българското Джен Z реставрира минало.
Но - да видим.
Коментар на Антон Баев във Фейсбук