ИВА МИТЕВА: „МИЛОСТ ВСЕКИМУ, НО НЕ ВСЯКОГА!“ ПРЕЗИДЕНТЪТ ДЪЛЖИ ОТГОВОРИ ЗА ПОМИЛВАНЕТО НА ПЕТРИЧКИЯ ЕСКОБАР!

 

 

 

”Милост всекиму, но не всякога!

Комисията по помилването е създадена като експертен съвещателен орган и правото на помилване е делегирано на вицепрезидента с Указ № 9 от 22 януари 2022 г. Структурата, съставът и правилата за работа на Комисията са определени с Указ № 38 от 22 януари 2022 г. на президента на републиката. Този указ не е публикуван, което не позволява да се видят структурата и съставът на Комисията. На интернет страницата на президента на републиката са публикувани единствено правилата за работа на Комисията, но не и правилата за разглеждане на молбите за помилване, които се приемат от самата Комисия. Публикуваните месечни отчети и годишни доклади на Комисията имат информативен и статистически характер, но не дават достатъчна публичност за работата на Комисията и обоснованост на мотивите за помилване.

Правомощието за помилване е предвидено в чл. 98, т. 11 от Конституцията и на законово ниво липсват условията и редът за неговото упражняване, а уредбата е във вътрешни актове на президента. На конституционно ниво няма ограничения както по отношения на обхвата, така и на основанията и мотивите за упражняването му, а реализирането му е оставено изцяло на вътрешното убеждение на президента. Това създава напрежение и води до съмнения в обществото доколко упражняването на правото на помилване е съвместимо с принципите на демокрация, равенство и правна сигурност. При условие че почива изцяло на субективна политическа преценка, установяването на злоупотреба при упражняване на правомощието за помилване следва да води до търсене на политическа отговорност.

Като компромис с принципите на правовата държава и равенството на гражданите пред закона правото на помилване, посочва Конституционният съд в Решение № 6 от 2012 г., се основава на разбирането за „защита на такива конституционни ценности, които не могат да бъдат защитени адекватно от абстрактно по своя характер законодателство“. Затова обществото трябва да има възможност да се убеди поне в наличието на минималните ценности, съвместими с принципите на правовата държава при помилването на конкретно лице.

Помилването като акт на милосърдие и справедливост се отнася до конкретни, изключителни случаи. Според практиката на Комисията по помилването, обявена на интернет страницата на президента, изключителен случай е „случай, който поради настъпили след осъждането обстоятелства радикално се отличава от типичните случаи на изпълнение на съответния вид наказание. Поради това законът не поражда спрямо осъдените целените полезни ефекти, а изпълнението на присъдата представлява ненужна репресия, компрометираща принципа на хуманност на наказателната политика. За разрешаването на изключителния случай не са приложими други средства на наказателното и наказателноизпълнителното право за облекчаване на наказателната отговорност, а положението на ефективно изтърпяване на наказанието е нетърпимо от гледище на житейската справедливост и духа на правната система“. Дори това лошо формулирано определение се опитва да постави високи критерии при упражняване на помилването.

В Регистъра на направените предложения и издадените укази за помилване след 23 януари 2017 г. е посочено, че в конкретния случай с т.нар. Петрички Ескобар „молителят е 59-годишен български гражданин, осъден през 2019 г. за деяния, които е извършил през 1999-2000 г. от Апелативен съд в Солун. Деянията са квалифицирани по чл. 321, ал. 3, т. 1 НК – внос, трафик и продажба на наркотици в Гърция и е осъден на 15 г. лишаване от свобода, от които е изтърпял 5 години. През времето от извършване на деянията до постановяване на присъдата – почти 20 години – здравословното състояние на молителя се влошава много прогресивно. Становището на експертната лекарска комисия сочи изключително тежки заболявания, включително и хронични насложили се такива, които крият риск за живота на молителя, изискват специализирано лечение и наблюдение, което не може да му бъде осигурено в болничните заведения на местата за лишаване от свобода. Същият е в прекъсване на изтърпяването на наказанието от две години. Изтърпяването на наказанието е несъвместимо на практика с изключително тежкото здравословно състояние, представляващо опасност за живота на молителя и би било проява на нехуманно отношение. Помилван е с остатъка от наказанието с Указ № 119 от 5 декември 2022 г.“.

Информацията, посочена в Регистъра, е крайно недостатъчна за помилване от гледна точка на извършените от молителя деяния. От нея, както и от годишния доклад на Комисията за периода януари 2022 г. - януари 2023 г., не е ясно дали помилването има за цел да смекчи суровостта на закона и да премахне грешки и несправедливости, или има за цел да облекчи положението на осъдения само по целесъобразност - без да се оценява характера на деянията и негативните последици, които помилването може да окаже върху обществото. При помилването едностранно е преценено на база становище на експертна лекарска комисия, че наказанието е прекомерно, а изтърпяването на наказанието би било „проява на нехуманно отношение“. В случая обаче е пренебрегнато обстоятелството, че вносът, продажбата и трафикът на наркотици сами по себе си са пряко свързани с нехуманно отношение заради използваното системно насилие, експлоатация и потъпкване на основни човешки права и не е отчетено страданието, което оставят след себе си.

За да може да се убеди обществото, че се касае за изключителен случай и помилването не представлява заплаха за него, Комисията и конкретно президентът дължат отговори на редица въпроси. Тези въпроси се отнасят до способите и средствата, които са използвани и са предвидени в Правилата за работа на Комисията по помилването към президента на републиката.

На първо място: изслушвани ли са представители на държавни органи и експерти? Медицинската комисия към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - специализирана административна структура към Министерството на правосъдието, направила ли е предложение за помилване по здравословни причини съгласно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража? Защо и въз основа на какви становища, заключения и мнения е предпочетено помилване пред прекъсване изпълнението на наказанието по здравословни причини? Направен ли е задълбочен анализ на последиците от помилването и защитата на обществения интерес? Възложени ли са и други експертизи - какви, колко и на кого? Привлечени ли са по случая национални и международни експерт-консултанти предвид сериозната заплаха за обществото от помилването на това конкретно лице?

На второ място: какви критерии за оценка на обстоятелствата и данните в конкретния случай са ползвани с оглед зачитане на обществения интерес? Търсена и използвана ли е информация за изясняване на обстоятелствата от различни източници и кои са те? Какви анализи са направени?

На трето място: Колко заседания е провела Комисията и в какъв срок е изготвено мотивираното становище? Как са протекли обсъжданията в Комисията, какви са били мотивите и аргументите за помилването?

На четвърто място: събрана и анализирана ли е практика на други държави при помилване на осъдени за внос, трафик и продажба на наркотици? Проведено ли е изследване, проучени ли са научни публикации и становища на национални и международни организации, свързани с трафика на наркотици?

Президентът дължи отговор за работата на Комисията по помилването, за да може да се направи преценка за безпристрастност и обективност с оглед създаденото мнение в обществото, че решенията се вземат на база становища и предложения на колективни органи не „за да са мъдри, а за да са безотговорни“.

От последващото поведение на помилваното лице може да се направи заключение, че преди помилването не е направена оценка за риск от рецидив и не са изследвани дефицитните зони. Независимо, че формално е спазена процедурата, не са оценени правилно и задълбочено всички факти и обстоятелства по преписката и не е осмислена правилно тежестта на извършените деяния от гледна точка на обществения интерес. Наблюдава се липса на баланс между помилването като хуманен акт и принципа на правовата държава и равенството пред закона. Отказът за изявление по случая, въпреки предвидената възможност в чл. 9, ал. 3 от Правилата за работа на Комисията по помилването към президента на републиката, води до извода, че при вземане на решението за помилване водещи са били не общественият интерес и идеята за справедливост, а само и единствено интересът на помилваното лице.

Указът за помилване, както отбелязва Конституционният съд в Решение № 6 от 2012 г., засяга широк кръг от интереси както на помилвания, така и на обществото като цяло. Според Съда „става въпрос не за някакво тайно правомощие или правомощие, чиито правни последици следва да останат тайна за обществото.“ Независимо че указите за помилване не подлежат на обнародване повече от 30 години, изнесените данни за помилвания показват, че практиката е тръгнала в грешна посока и е време да бъде коригирана. Затова законодателят дължи на обществото оповестяване на указите за помилване чрез обнародване в "Държавен вестник". Гражданите имат право да бъдат информирани за дейността на държавните органи по въпроси от обществен интерес, включително за упражняването на правомощията на президента. Публичността е единствената гаранция да не се допуска злоупотреба при упражняване на това правомощие и да е видимо за обществото посланието, което президентът оставя при помилване.”