ИВАНОВДЕН Е!

Православната църква почита на 7 януари светеца Йоан Кръстител. Той е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Това подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Исус Христос.

Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: „Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света“. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Той е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.

Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от повече от 300 хиляди души. По старому е празнуван на 20 януари.
Ивановден е празник на кумството и побратимството.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и мъже облечени като баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.